Неприятности на хоризонта за Тръмп

междинни избори САЩ

Междинните избори в Съединените щати, които се проведоха на 6 ноември, бяха едни от най-коментираните, зорко наблюдавани и напрегнати в цялата история на страната, и за това имаше проста причина – вотът бе възприеман като референдум за политиката на президента Доналд Тръмп. Сблъсъкът обаче така и не завърши с категоричен резултат – не и с такъв, който би позволил на едната от двете противостоящи страни да се обяви за победител.

Най-същественото все пак е, че Тръмп изгуби подкрепящото го републиканско мнозинство в Камарата на представителите на американския Конгрес. Последиците от тази промяна ще са значителни и предвещават сериозни неприятности за президента. Демократите ще овладеят всички комисии в Камарата и ще имат властта да призовават на изслушване пред тях когото и когато си поискат, а това означава неудобства за държавния глава и неговите приближени.

Можеше обаче да е и много по-зле за стопанина на Белия дом. Демократите вероятно ще спечелят допълнителни 35 места в Камарата, но това е съвсем в нормата на историческите представяния на президентските партии на междинните избори по време на първия президентски мандат. При Барак Обама през 2010-а например демократите претърпяха съкрушително поражение, губейки 63 места. Подобно нещо се случи и с Бил Клинтън, когато през 1994-а неговата партия изгуби 54 места.

Нещо повече, републиканците не само запазиха мнозинството си в Горната камара на Конгреса – Сената, но дори и го затвърдиха, отнемайки мандати, принадлежали досега на демократите. Това може да послужи като основание за Тръмп да обяви, че мачът е завършил с равен резултат, но няма да отмени затрудненията, които се очертават пред него. Основен източник за тях ще бъдат три комисии в Камарата на представителите, които минават в ръцете на демократите: за разузнаването, по надзора и юридическата. Комисията по разузнаването ще може да даде нов тласък на разследването на руската намеса в президентските избори през 2016-а. От своя страна новият председател на комисията по надзора вече изяви интерес към разрешителното за достъп до секретна информация на президентския съветник и зет Джаред Къшнър. Контролът над юридическата комисия пък е от съществено значение, защото през нея преминава пътят към евентуален импийчмънт на президента.

Най-важната последица не е пряко свързана с вота на 6 ноември, но именно при нея той ще даде своето най-силно отражение. Става дума за разследването на специалния прокурор Робърт Мълър за руската намеса в изборите през 2016-а и връзките на държавния глава и неговото обкръжение с Москва. В близките месеци Мълър ще трябва да приключи разследването и да представи резултатите пред Конгреса. Според запознати това трябва да се случи в рамките на половин година.

Промяната неминуемо ще се отрази и върху външната политика. Демократите са готови да дадат летящ старт на редица политически идеи, които бяха отразени в изключително подробния им сенатски доклад за руската хибридна война в Съединените щати и Европа. Вероятно те ще се възползват и от контрола си върху бюджета, за да принудят администрацията да се съобрази с целите на Парижкото споразумение за климата, които САЩ приеха, но от които Тръмп се отрече.

Съществена промяна може да се очаква в активността на Камарата на представителите и по отношение на Европа, след като досегашният председател на подкомисията по европейските въпроси, републиканецът Дейна Рорабейкър, не успя да си осигури преизбиране. Известен с това, че се хвалеше, че загубил на канадска борба от Путин, както и с предложението Македония да бъде поделена между България и Косово, Рорабейкър бе критикуван, че се възползва от позициите си, за да спъва подкрепата за европейската интеграция и за разследване на действията на Москва – до такава степен, че някои конгресмени публично си задаваха въпроса дали той не е на заплата в Кремъл.

Макар че Рорабейкър допусна да се проучва упадъкът на демокрацията в Турция, той блокираше ефективното обсъждане в Камарата на американските действия по отношение на някои от най-важните въпроси, засягащи американско-европейските отношения. Те включваха руската анексия на Крим и намесата във войната в Донбас, ерозията на демокрацията в Полша и Унгария, стремежа на Македония към ЕС и НАТО, разширяването на НАТО в Черна гора, Брексит, както и редица въпроси в отношенията между Вашингтон и Брюксел.

Завръщането на Камарата в ръцете на демократите ще означава повече фокусиране върху Европа, по-силна подкрепа за Европейския съюз и НАТО, засилена непримиримост към корупцията и авторитаризма и особено към лидери, към които Тръмп проявява симпатия, като: унгарския премиер Виктор Орбан, Путин и турския президент Реджеп Ердоган.

Освен че Русия ще бъде по-внимателно наблюдавана, очаква се, че комисията по външна политика ще обърне специално внимание на Балканите. Интересът към реигона ще е засилен не само заради геополитическото му значение, а и защото новият председател на външната комисия е лично ангажиран с него. Елиът Енджъл е известен като "човека на Косово" в Конгреса и досега се изявява като основен застъпник за ангажиране на Вашингтон в Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина.

Каквото и да предприеме Камарата на представителите, то няма да е достатъчно, за да бъде принуден Тръмп да направи съществен завой във вътрешната или външната си политика – най-малкото защото Сенатът остава в неговите ръце. Повечето наблюдатели са на мнение, че сега президентът изцяло ще се съсредоточи върху преизбирането си през 2020-а и дори че от момента на приключването на изборния ден на 6 ноември той вече е в кандидатпрезидентска кампания.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Ако от съседите ви се чува обезпокояващ шум, ще се обадите ли на 112?

Подкаст