Руският президент Владимир Путин и японският премиер Шиндзо Абе обявиха, че са се разбрали да ускорят преговорите за подписване на мирен договор между двете страни, какъвто още няма от приключването на Втората световна война през 1945 година. Ключов проблем за постигането му е съдбата на Курилските острови – островна група, преминала към Съветския съюз след войната, с което Япония не желае да се примири.
С изявленията си пред медиите след срещата на АСЕАН в Сингапур Путин и Абе оставиха впечатлението, че са постигнали сериозни предварителни договорки, базирани на съветско-японската декларация от 1956 година. Този документ играе ролята на фактически мирен договор между Япония и СССР, тъй като прекратява състоянието на война между тях и възстановява дипломатическите и търговските им отношения. Единственият нерешен въпрос остава този за спорните територии. Япония настоява да й бъдат върнати южните Курилски острови, а Москва предлага компромис – да върне на Токио само двата малки и най-близко разположени до Япония острова Шикотан и Хабомаи, но след подписването на мира.
Япония тогава е склонна да приеме компромиса, но пред нея се изправя препятствие, валидно и до ден-днешен – военният й съюз и по-точно военната й зависимост от Съединените щати. Съюзът между бившите военни противници е подписан през 1952-а, така че когато през 1956-а Токио проявява готовност да изтъргува острови срещу мир, тогавашният американски държавен секретар Джон Фостър Дълес предупреждава, че ако това се случи, страната му няма да върне на Япония суверенитета върху окупирания от американски войски остров Окинава. Намесата на Вашингтон потвърждава подчиненото положение на Токио по отношение на връзките с главния геополитически противник на Съединените щати. Оттогава въпросът за замяна на територии срещу мир е замразен, а Япония втвърдява позициите си, и настоява да й бъде върнато всичко.
Сегашният момент обаче отваря пред Япония възможност, каквато не е имала никога. Предвид непостоянното отношение на американския президент Доналд Тръмп към Русия и принципният му стремеж да изтегля Съединените щати от международните им ангажименти, Токио може да се чувства освободено от оковите на американската опека. Шиндзо Абе разполага с простор за действие, без да се бои от остра реакция от стопанина на Белия дом, с когото поддържат сърдечни отношения. Абе впрочем от години изгражда близост и с Путин, с когото са имали над двадесет двустранни срещи. Неслучайно Токио се отнася с особена предпазливост към санкциите срещу Русия и неотдавна си навлече критики от партньорите си от Г-7 и най-вече от Великобритания за твърде меката си реакция по случая с отравянето на руския ексагент Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри.
За самия Абе е особено важно да постигне дипломатически пробив с Путин по въпроса със спорните територии – който заедно с отвлечените в Северна Корея японци е приоритетен за неговия четвърти и може би последен мандат като премиер. Ако постигне успех, той ще завърши и делото на баща си Шинтаро Абе, който като външен министър на Япония през 80-те години полага немалко усилия в тази посока. При все това обаче Русия досега не е показвала, че е склонна да приеме японските условия за разрешаването на териториалния спор. Максимумът, до който двете страни са стигнали, са договорки за съвместно икономическо развитие на четирите спорни острова.
Освен че за Русия ще е изключително трудно да отстъпи територии, които смята за свои по право, и то на фона на възродилия се руски национализъм и анексията на Крим, Москва не би приела дори и хипотетична вероятност на островите да се появят американски военни обекти. Действието на съюзния договор между Съединените щати и Япония се разпростира на цялата японска територия, което се потвърждава и официално от Токио. Както съобщиха преди време руски медии, ръководителят на японския Съвет за национална сигурност Сетаро Яти е признал пред руския си колега Николай Патрушев, че хипотетично американците могат да се появят на Южните Курили след предаването им на Япония. Това създаде спънка за преговорите и накара Токио да коригира позициите си. Появи се информация, че на конфиденциални консултации, включително по линия на разузнаването, Москва е получила уверение, че в действителност няма да има никакви американски бази на островите. Тази позиция е била потвърдена и от японския премиер на срещата му с Путин в Сингапур, съобщи вестник "Асахи". В същия смисъл се изказа и прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, който съобщи, че темата за съюзническите задължения на Япония се обсъжда в процеса на преговорите за сключване на мирен договор. По думите на Песков тя е била повдигната от лидерите на двете страни в рамките на разговор "във формат един на един".
Ако това се окаже вярно, то обещанието на Шиндзо Абе може да се превърне в неприятен сигнал за Съединените щати и в дипломатическа победа за Москва, тъй като реално Токио проявява готовност да ограничи съюзническите си отношения с Вашингтон и да допусне изключение от тях по въпроса за Южните Курили. Съединените щати и в частност президентът Тръмп могат да оценят японското решение като проява на онези двойни стандарти, така критикувани от американския държавен глава по отношение на съюзниците му. Япония неведнъж е декларирала, че разчита на незабавна американска помощ в случай на сблъсък с Китай в Южнокитайско море и на проблеми със Северна Корея – като при това Токио се позовава на съюзническите задължения на Съединените щати.
Междувременно в някои медии се появи информация, че Шиндзо Абе е готов да обсъди този въпрос със съюзниците си и да поиска разбиране от тяхна страна и в частност от Доналд Тръмп.
Следващата среща на Абе с Путин ще е по време на форума на Г-20 в Аржентина, който ще се проведе от 30 ноември до 1 декември. Още в Сингапур той обяви, че в началото на 2019-а ще замине за Русия за нови преговори за мирен договор. Абе се надява да бъде постигнато общо принципно споразумение за островите до юни 2019-а, когато Путин ще пристигне в Осака за следващата среща на върха на Г-20.
