Въвеждането на мултифондовете в българската пенсионна система е една от най-важните промени, проектирани през последните 15 години. И въпреки непрестанните законови напъни (Кодексът за социалното осигуряване е променян над 120 пъти!) мултифондове няма. А и не се виждат на хоризонта.
При сегашната система гражданинът, роден след края на 1959 г., прави вноски в допълнителен задължителен пенсионен фонд и средствата се трупат по негова лична партида. Сборът от всички лични партиди на осигурените във фонда съставя основната част от активите му. Портфолио мениджърите на пенсионното дружество разпределят тези средства в различни финансови инструменти. Доходността от тези инструменти пък се натрупва постоянно по партидите на осигурените лица. Нетните активи на един фонд са съответно сборът от вноските на осигурените и постигнатата доходност от инвестирането им.
Недостатъкът на тази система е един – липсата на избор за начина на инвестиране на средствата от името на осигурения.
Ако бъде въведена мултифондовата система, осигурените ще могат да избират при какъв риск да се инвестират средствата им и каква доходност да им носят според този риск. Активите на един пенсионен фонд биха се разделили на три портфейла – консервативен, балансиран и агресивен. Всеки осигурен ще може да избере свободно в кой от тези портфейли да отидат внесените от него пари. По негово желание те ще могат да бъдат разпределени и в повече от един портфейл.
Вместо тази разумна схема, която би донесла и по-добра доходност за осигурените, непрекъснато се извършват някакви промени, които често носят точно обратните резултати. Много експерти са на мнение, че откакто Дянков беше финансов министър, промените в КСО, предприемани от Министерството на финансите, са насочени единствено към парализиране на дейността на фондовете от втория пенсионен стълб, към системно увреждане на имиджа им и резултатът от това е ерозиране на доверието към тях. И още по-лошо – представляват опити за източването му в интерес на "държавните" пенсии, които били сигурни и предвидими. Същевременно се крие простият факт, че при избрания солидарен модел само след десетина години, ако не се преодолее демографският срив, няма да има кой да изкарва пенсиите на тогавашните пенсионери.
Част от тези "рИформи", приети през миналата и през тази година, влизат в сила сега, други ще започнат да действат от догодина. Изключение са няколко поправки, засягащи предимно управлението на фондовете, както и техния контрол, за които те имат шестмесечен подготвителен срок.
Поправките засягат 4.6 млн. осигурени българи и над 1.2 млн. пенсионери, както и девет пенсионноосигурителни дружества, осем доброволни пенсионни фонда, девет професионални пенсионни фонда и два доброволни фонда, които работят по т.нар. професионални схеми.
На първо място, нормативните промени изискват от фондовете да засилят прозрачността и достъпността на информацията. Освен актуални данни за това колко пари има в индивидуалната ни партида информацията трябва да показва номиналната доходност, както и да съдържа детайлна информация за това в какво са инвестирани средствата. А когато титулярът на партидата поиска това, фондът ще бъде задължен да представи и данни за постигнатата реална доходност, т.е. номинална доходност минус размерът на инфлацията. Казано най-общо – реална доходност 7%, коригирана с 3.5 % инфлация, означава реална доходност от 3.5% на инвестираните в съответния фонд пари.
Всичко това е напълно излишно, защото още от самото си създаване фондовете всекидневно изчисляват доходността и я публикуват на интернет страниците си. Сега обаче информацията трябва да съдържа кратко пояснение за значението на показателите за постигнатата доходност и за равнището на инвестиционния риск. Компаниите ще са задължени да предупреждават писмено клиентите си, че не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства. Което би трябвало да е ясно на всеки инвеститор – от този, който залага на банков депозит, до този, който работи с хеджфондове и биткойни. В информацията те трябва да посочат още какви са използваната методика за изчисляване на доходността и инвестиционният риск, а за тези, които имат нужда от допълнителни обяснения, трябва да посочат място и начин да се запознаят с нея.
Инвестиционната политика на всеки фонд трябва да бъде обявена и на сайтовете им. Там има информация и за всички такси и удръжки, които се правят по правилника на фонда и които се събират от осигурените. След като през 2015 г. законодателят намали таксите и удръжките и сложи "тавани" за тях, сега фондовете ще ги предоставят и в справките, които дават на лицата.
Единственото интересно в този куп промени е това, че ако фондът е част от финансова група, дейността на дружеството трябва да бъде ясно разделена от тази на групата, а постигнатите от финансовата група резултати не могат да бъдат представяни и като резултати на фонда или на дружеството.
Работна група, в която влизат експерти от КФН, от финансовото и социалното министерство, обсъжда и вариант, в който на осигурените да се съобщава размерът на прогнозната пенсия и той да бъде обвързан с основната. Засега споменаваният такъв размер е допълнителните пари за старост да бъдат минимум 20% от основната пенсия. Ако вариантът бъде приет, фондовете ще бъдат задължени, ако размерът на средствата по индивидуалната партида в момента на пенсиониране е по-малък от три минимални пенсии за осигурителен стаж и възраст, лицето да може да ги получи еднократно или разсрочено, но в рамките на една година. Предвижда се във всяко пенсионно дружество да се създаде специален резерв за гарантирано изплащане на допълнителните пенсии. Работната група още обсъжда и откога да започне изплащането на пенсиите.
Въведени са и нови изисквания пред инвестиционната дейност на дружествата. Те могат да инвестират до 5% от средствата на фонд за допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми в корпоративни облигации, които са приети за многостранна система за търговия или организирана система за търговия, и то в страна от ЕС. За да се ограничи ликвидният риск, се въвеждат конкретни изисквания и количествени ограничения за експозицията към различни инструменти. Отменени са изискванията към инвестиционната дейност на чуждестранни институции за професионално пенсионно осигуряване, които управляват професионални схеми на български предприятия.
Поправките въвеждат и нови задължения в контролните функции на банките попечители – те ще трябва да следят при сделки с активи на пенсионния фонд дали всички плащания по тях се превеждат в обичайните срокове.
Но те го правят и досега.
Една година срок отпусна КСО на пенсионните компании да преоценят инвестициите си и да прекратят тези, които са в свързани лица. Такава забрана вече действаше, сега просто се разширява кръгът на свързаните лица.
Според кодекса свързани лица са компаниите, за които е изпълнено поне едно от условията – да са предприятие майка или дъщерни дружества от една група, едното от тях да има участие или да е съвместно дружество с друго дружество, двете дружества са съвместни на едно и също трето лице, едното дружество да е контролирано съвместно от физическо лице, което има отношения с другата компания.
Друга разпоредба въвежда по-строг контрол над инвестициите в имоти. Тя предвижда пенсионните фондове в края на всяко тримесечие да съпоставят постигнатата доходност от всеки имот с общата доходност от управлението на фонда за същия период. Ако е по-ниска от 50% от общата, компанията е длъжна в двегодишен срок да се освободи от имота на пазарна цена. За придобитите имоти сравнението на доходността ще се прави след изтичане на пет години от тяхното закупуване. Промените в КСО не забраняват на фондовете да придобиват имоти, но за всеки нов също има петгодишен срок за оценка.
Трябва да се спре спекулацията, че пенсионните фондове се борят просто за някакъв бизнес. На хората в България се внушава, че пенсионните фондове не си гледат работата, че били източени, недобре управлявани – с доходност, по-ниска от инфлацията, с високи такси. Тези твърдения са оборени с документи и факти.
Като цяло поредната вълна от нормативни промени е всъщност по-нататъшна бюрократизация в името на държавния контрол над този иначе частен сектор.
