Залозите за по-силно евро могат да се окажат ограничени във времето, защото дългосрочната перспектива за единната европейска валута все още е губеща. Всеки подем на европейските пари поражда натиск за продажби, защото слабите данни за еврозоната и продължаващият спор между Брюксел и Рим за бюджетния дефицит на Ботуша компенсират очакванията за по-малък брой лихвени увеличения на Федералния резерв. Банкови анализатори съветват песимистите да се възползват от всеки ръст на еврото до 1.15 щ. долара, за да купуват зелени пари. Оптимистите пък трябва да ограничат дългите си позиции в единната европейска валута при сериозен пробив под 1.13 щ. долара. Нищо чудно те да са се задействали, след като в европейската валутна търговия на 28 ноември еврото пропадна до 1.1267 щ. долара.
Вина за поредния срив на еврото има до голяма степен председателят на Европейската централна банка Марио Драги, който призна в началото на седмицата, че прогнозираните фундаментални показатели на еврозоната са по-слаби от прогнозираното. Коментарите се появиха след поредния взрив на песимизъм сред германските бизнесмени през ноември и след отчета на базирания в Мюнхен институт IFO за влошаване на бизнес климата в страната за трети пореден месец. Въпреки това Драги увери европейските парламентаристи на 26 ноември, че ЕЦБ ще спре да удължава действието на програмата си за покупка на облигации за 2.6 трлн. евро в края на 2018-а – първата стъпка към нормализиране на паричната политика на блока на еврото. А на критиките на члена на Европарламента от Белгия – Геролф Анеманс, че политиката на ЕЦБ е имала катастрофални последствия, Драги отговори: "Да, тя създаде 9.5 млн. работни места за няколко години… Възстановяването на еврозоната се дължи до голяма степен на паричната политика на ЕЦБ."
Според експерти на "Джей Пи Моргън асет мениджмънт" пък зелените пари ще започнат да поевтиняват до края на 2019-а и спадът им ще продължи с години. Те мотивират прогнозата си с очакваното забавяне на щатския растеж и по-предпазливата лихвена политика на Федералния резерв в сравнение с другите централни банки. Ако към тази хипотеза се прибави и евентуално стабилизиране или дори подобряване на световния растеж, светът ще види как може да пада доларът.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2195 млн. евро (4293 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
