Господин Нотев, справят ли се управляващите с управлението на страната? Изпълнявате ли предизборните си обещания?
– Чисто прагматичният критерий, по който можем да дадем оценка, е, ако по отделните пера в бюджета за следващата календарна финансова година предвидените средства значително нахвърлят заделяните досега. Ако всичко, което се отнася до правилното разпределение и изразходване на тези средства, работи добре, то осигуряването в достатъчен обем би трябвало наистина да бъде основният критерий. Възражението, че не всичко е пари и че реформите и преструктурирането в отделни сфери на обществения живот не са постигнали търсените от обществото гаранции, че евентуално средствата биха могли да бъдат употребени нецелесъобразно и буквално – съгласно лексиката на опозицията, да потънат в каца без дъно, са поправими неща. Много често се сблъскваме с искания, с проекти, за които обясненията на всякакво ниво е липсата на пари, за да бъдат удовлетворени. Безспорно, наличието на средства в бюджета е постигната цел. Опитите за реформи и за преструктуриране на разходите са налице и те ще продължат, видя се и по време на дебатите при приемане на бюджета. В крайна сметка всичко това ми дава основание да споделя виждането, че управлението се справя – с осигуряването на материалната страна (а това е най-трудната част) за решаване на обществено значими проблеми.
При гласуване на два ключови и предизвикали бурна обществена реакция закони: Кодекса за застраховане – за тавана за обезщетения, и на Закона за корпоративното подоходно облагане – за увеличаване на данъка на старите автомобили, "Атака" имаше особено мнение. Това принципна позиция ли е, или израз на нова опозиционност?
– Да, позицията на "Атака" по тези два закона се отличаваше от позицията на управляващото мнозинство. Става дума за два закона, които пряко се отнасяха до нашата партийна програма, в която социалното взема превес. Вярно е, че съпоставката в чисто финансово изражение на тези средства, които трябваше да бъдат събрани от собствениците на по-стари автомобили с по-лоши заради това технически параметри, като че ли отнесено към средствата, които ще трябва да заплатят собственици на луксозни возила (които до този момент също така не са плащали заради възможността да се регистрират като лекотоварни автомобили по показателя №1 и отпадането сега на тази опция с изменение в закона) се свежда до извода, че приходите в бюджета биха били по-големи, отколкото загубите. Наред с всичко можем да отчетем и екологичния елемент – натоварването на собственици на стари автомобили с допълнителни такси на пръв поглед би довело до отблъскване и нежелание на хората да употребяват такива автомобили. Само че вярната оценка е, че те не биха се лишили от автомобила си и възможността да го управляват заради тази минимална разлика при изменението на данъчното облагане…
Ще Ви припомня изказването на президента Румен Радев: "Българите притежават стари автомобили не защото са безотговорни към природата, а защото не могат да си позволят нови"…
– Така навлизаме в една много чувствителна и деликатна система, защото въпросът вече започва да звучи така – колко е беден човек. Дали е беден, защото не може да си позволи да кара луксозна кола, или въобще не може да си позволи да кара кола? Или наистина ли е на прага да се откаже от автомобил и ако се откаже, дали се замисля за екологичните размери на подобно решение? Струва ми се, че е абсолютно нечестно по отношение на тези хора да въвеждаме екомярка "чист въздух", когато въпросът се свежда до чисто икономическото оцеляване. Ето защо, ако е необходимо ние да споделим тази наистина висока цел – чистотата на въздуха и околната среда и здравето на населението, задължително трябва да разделим икономическата тежест, за да знаем кой може да я понесе и тогава да вземем аргументирано решение. В случая дори икономическият ефект не е налице, повишаването на таксите се превърна в катализатор на обществено недоволство именно в тези среди, които бездруго заради тежкото икономическо положение, в което живеят, бяха готови да протестират, за да възразят срещу всеки лев увеличение. Обмислянето на тази икономическа мярка в цялата пълнота и дълбочина ни даде възможност за своята последователна позиция – заставаме в защита на най-натоварените икономически слоеве от населението и се противопоставяме на това те да платят цената в името на иначе обществено полезни решения, които обаче могат да бъдат постигнати по друг начин. Държавата трябва да поеме своята отговорност и да разпредели тежестта по един по-справедлив начин.
Като говорим за социална тежест и нейното разпределение, как гледате на предложението на БСП за отмяна на плоския данък, първа стъпка – въвеждане на необлагаем минимум?
– Това е карта, която се разиграва между управляващи и опозиция в политическия театър у нас, и то от момента, в който плоският данък беше приет. Помним, това се случи при управление на БСП. Въпросът опира вече до фундаменталните промени, които биха могли да настъпят и да се отразят на икономическите процеси, включително и на представянето на страната ни навън и възможностите за инвестиции при определени условия. Разбира се, че това е тема, по която може да се дебатира. Мисля обаче, че принципната грешка е, че тази тема се поставя на масата в момент, когато предстои гласуването на бюджета. Тоест твърде късно, за да може евентуалната промяна в позицията към плоския данък да намери отражение в начина, по който се формира бюджетът за следващата година. Или пък се поставя, когато предстоят избори – в чисто популистки план до голяма степен с очакване да не се приеме. Не съм сигурен в искреността на хората, които поставят този проблем именно заради разминаването в прокламираната цел и начина, по който се прави. Иначе ние сме готови да участваме в сериозен дебат за данъчната система.
Споменахме президента, затова ще попитам – войната, която се води между държавния глава и правителството, между него и ГЕРБ, опасна ли е за държавата, или това противопоставяне е в реда на нещата – възможност е едната власт да контролира другата?
– По-скоро втората възможност, за която говорите, е самата истина. Взаимният контрол предполага да бъдат нанесени корекции в позициите на едната или другата от властите, и то със средства и във формат, който не сочи намеса в чужда компетентност. Ето защо определението "война" не подхожда на отношенията, които виждаме. Не ми се струва удачно да бъдат поощрявани представители на двете власти да представят за "война" опитите за критики на едно или друго решение. Това трябва да бъде част от нашата действителност. Оттук нататък гражданите са тези, които биха приели идеите, съдържащи се в едното или другото послание.
Пак се хващам за думата "сблъсъци". Защо са толкова сложни отношенията в коалиция "Обединени патриоти"? Вече ви сравняват с отношенията в Реформаторския блок в предишния мандат…
– Аз бих искал да споделя с неособен ентусиазъм, че сравненията с Реформаторите са въжделения и очаквания на наши недоброжелатели, с които общественото пространство изобилства. Извинявам се на симпатизантите и политиците от РБ, но те станаха синоним на разпад – абсолютно безпричинен и необоснован. Аз мисля, че далеч по-различни са процесите, които се наблюдават в малката коалиция. И категорично не бих приел сравнение с Реформаторския блок в степента, в която нашата коалиция се домогва до участие в управлението на страната на всякакви нива – не само през вицепремиери, които станаха популярни лица, но и чрез хора, които са в средния ешелон на управлението на държавата. Проследяването на процесите в точно тази сфера ще покаже, че патриотичната коалиция няма такова значимо присъствие, няма кадри, които да са тясно обвързани с партиите, и не би могла да поеме отговорността за управлението на държавата на това ниво. Отчитаме това като разлика, но и като недостатък, защото това е инструментът, чрез който ние бихме могли да наложим нашите идеи и да поемем отговорност, включително и за борбата с корупцията. На идеологическа основа ние имаме различия с досега познатите формации. Обединението, което направихме с партията на Валери Симеонов и ВМРО на Красимир Каракачанов, поначало беше с условието, че всяка една от партиите ще остане със собствена позиция по някои въпроси, по които предварително бе обявено, че няма как да постигнем съгласие. Няма как да станем хомогенна политическа организация. Всяка от трите партии държи да покаже собствена физиономия пред електората си. Това като че ли не може да бъде прието от някои, които намират в тези разлики – подчертавам предварително обявени, пукнатини и желание да обявят края на тази коалиция. Аз мисля, че това, което се случва, не е решаващо за бъдещето на коалицията и решенията, които ще трябва да вземем заедно, ще бъдат плод и на вътрешно противоборство, и на дебати и спорове, но в крайна сметка ще бъдат полезни – и за коалицията, и за държавното управление, което е приело да бъде коалиционно, защото така е решил българският избирател.
Отказахте ли се от искането за оставка и на вицепремиера Красимир Каракачанов?
– Аз не бих коментирал на този етап въпроса. Такъв призив беше подаден, но доколкото мотивите за подобно послание се покриват с мотивите за различно гласуване при избора на новия вицепремиер, по-скоро това сочи към неразбиране на политическото послание, което ние от "Атака" и г-н Сидеров искахме да отправим към българските граждани. Ако няма такова разбиране, то като че ли остава безпредметно и безсмислено да се настоява за оставка на Каракачанов. Истината е, че българските граждани наистина имаха нужда да се убедят в чистота на намеренията и идеите на патриотичната коалиция. Това според нас можеше да стане с оттегляне от изпълнителната власт, където се случиха сътресенията.
А остават ли различията между Вас и по отношение на идеята за вътрешни избори за подреждане на листата за европейските избори?
– Категорично да, защото това е едно механично решение, което политологически няма своето място тогава, когато коалицията трябва да определя кандидат за водач на определена листа. Нашето виждане е, че тези наши вътрешни проблеми не могат да послужат за изразител и ускорител на процесите на разделяне и разграничаване на нашите симпатизанти. Ако твърдим, че искаме да ги обединим на определено ниво, най-малкото е ценно и полезно те да гласуват за едно или друго име с оглед неговата партийна принадлежност, когато става дума за чисто личностно или партийно надделяване. Това не е полезно за целостта на коалицията.
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1988-а е адвокат и работи по наказателни дела. Преди това е бил следовател в отдела за разследване на тежки аварии и катастрофи. Депутат от "Атака" в 41-вото, 42-рото Народно събрание, заместник-председател на 43-ото и 44-ото. Кандидат за кмет на София през 2015-а, кандидат за вицепрезидент на Република България през 2016-а в двойка с кандидат-президент Красимир Каракачанов от ВМРО.
