Управителят на БНБ Димитър Радев с ексклузивно интервю единствено и само за в. "БАНКЕРЪ":
– за перспективите и предизвикателствата, които очакват банковия сектор и Централната ни банка през следващата година;
– за предстоящия преглед на качеството на активите;
– за детайлите, свързани с евентуалното влизане на България в банковия съюз и в Европейския надзорен механизъм.
Обявената цел е България да влезе едновременно в банковия съюз и в ERM ІІ, казва гуверньорът на БНБ.
Друг важен акцент е, че при членство в Eвропейския надзорен механизъм (ЕНМ) на банковия съюз БНБ ще прилага надзорните решения на ЕЦБ чрез механизма на тясно сътрудничество. За целта съответните актове ще бъдат издавани от БНБ.
Третият акцент е, че, надзорните ангажименти на ЕЦБ и БНБ ще бъдат уредени по същия начин, по който те са разпределени сега между ЕЦБ и надзорните органи на страните от еврозоната. ЕЦБ ще упражнява пряк надзор на т. нар. значими банки – обикновено трите най-големи банки в страната, като този списък може да бъде разширяван, а БНБ ще упражнява пряк надзор върху останалите банки.
Четвъртият акцент е върху присъединяването към банковия съюз, което няма да промени мандата на БНБ, свързан с паричния режим и управлението на валутните резерви на България.
Петият акцент е свързан с влизането на България първо към банковия съюз и валутния механизъм, а в по-дългосрочен план към еврозоната и няма да доведе до повишаване на ценовите индекси.
Като акцент е посочено, че БНБ ще прилага задължителни изисквания към банките и техните отношения с кредитополучателите. Такива например могат да бъдат ограниченията за съотношение между кредит и обезпечение/ имот или между кредит и доход на кредитополучателя. Инструментите, свързани с кредитополучателите, имат за цел както да предотвратят прекомерна задлъжнялост на кредитополучателите, така и да повишат устойчивостта на банките при материализирането на системен риск.
Повече от две години БНБ публично предупреждава банките за по-силно фокусиране върху управлението на кредитния риск. В дългосрочен план това е по-важно за банките, отколкото постигането на самоцелни статистики за повече кредити. Едно предстоящо обръщане на лихвения цикъл, съчетано със забавена икономическа активност, ще доведе до натрупване и реализиране на повече кредитен риск в банковите баланси. Това изисква адекватна оценка и политики от страна на банките. Това е и седмият акцент в интервюто на управителя на БНБ Димитър Радев.
Осмият акцент е, че брутният дял на необслужваните кредити и аванси в банковата ни система надхвърля средния показател за ЕС и еврозоната. Същевременно обаче у нас делът на извършеното провизиране на брутните необслужвани кредити и аванси е по-висок. Освен това банковата система разполага с капиталов излишък над сумата от регулаторния минимум и изискуемите капиталови буфери, като делът на този излишък в общия капитал е над средните европейски равнища.
Пълния текст на интервюто с управителя на БНБ Димитър Радев търсете в новия брой на в-к "БАНКЕРЪ".
