От години телекомуникационните компании са скучните работни коне на фондовите борси. Акциите им ценят инвеститорите, които харесват щедрите дивиденти, генерирани от подобния им на комуналните услуги бизнес, а напоследък – и сравнително устойчивите им на пазарните колебания котировки. Драстичното обезценяване на ценните книжа на играчите от сектора (борсовият индекс на едрите европейски телекоми Stoxx Europe 600 Telecommunications Index загуби 25% от пазарната си оценка от 2015-а досега) обаче привлече два базирани в Щатите хеджингови фонда, които купуват акции на телефонните компании и предлагат радикално решение – да отделят телефонните си мрежи.
Този парадоксален план се тества в Италия, където "Елиът мениджмънт корп." – хеджинговият фонд на милиардера Пол Сингър, организира преврат в "Телеком Италия". "Елиът" придоби 8.9% от групировката и използва позицията си, за да разформирова борда през май, а впоследствие, на 13 ноември – и да отстрани главния изпълнителен директор Амос Гениш. Уволнението придвижи напред продължилата месец кампания на "Елиът" за отделяне на националната телефонна мрежа на италианската компания – идея, на която твърдо се противопоставяха вече бившият й главен мениджър, както и френският медиен конгломерат "Вивенди" – най-едрият акционер на "Телеком Италия" с 25% от акциите. Според хеджинговия фонд пък – по времето, когато той купил дела от италианската група, тя нямала ясен стратегически план за бъдещето и били необходими драстични действия като отцепването на телефонната й мрежа. Инвеститорите активисти препоръчват на телекомуникационните компании да вземат пример от енергийния бранш, където далекопроводите и електропреносната мрежа като цяло са отделени от операциите на дребно.
В по-щастливи времена предпочитащите доходите си от дивиденти акционери на телефонните групи просто биха подминали подобни екзотични предложения. Но буксуващият растеж на сектора ги кара да слушат по-благосклонно американците. Още повече в наши дни почти всеки има смартфон и липсва наплив от нови потребители на фиксирани телефонни услуги. Настъплението на Skype, iMessage, WhatsApp и Facebook Мessenger пък отнеха тлъсти дялове от повечето фундаментални услуги на телекомите: гласовите повиквания и текстовите съобщения. Същевременно конкуренцията на навлизащите на пазара фирми провокираха убийствени ценови войни, защото старите играчи трябва да инвестират милиарди в оптични кабели и в мобилни мрежи от следващо поколение.
"Елиът" гради дялово участие и в най-големия европейски мобилен оператор "Водафон груп". Засега хеджинговият фонд не разкрива размера на дела си или бъдещите си планове. Обаче седмици след обявяването на инвестицията през юли главният изпълнителен директор на "Водафон" – Ник Рийд, разпространи идеята да се поканят външни за сектора играчи да инвестират във фирмената мрежа от 58 хил. клетъчни комуникационни кули (антени и електроника) – план, на който твърдо се противопоставяше напусналият му през май предшественик Виторио Колао. Продажбата на европейската мрежа на "Водафон" ще осигури достатъчно средства на групата, за да изплати около една трета от облигации и кредити за груба 32 млрд. евро, пресмята Джордж Салмън – анализатор в "Харгрийвс Ленсдаун" – един от 20-те водещи акционери във "Водафон" и "Бритиш телеком груп" (бившият телефонен монополист на Великобритания). Салмън обаче добавя, че "продажбата на фамилното сребро за изплащането на дългове не е блестяща идея".
През октомври хеджинговият фонд на Дейвид Айнхорн – "Грийнлайт кепитъл", разкри, че е придобил "среден по размер дял" в "Бритиш телеком" (БТ) – точно когато компанията направи промяна в мениджмънта. В писмо до инвеститорите "Грийнлайт" отбеляза, че БТ би могъл "да освободи средства", като се раздели с "Оупънрич" – мрежа от оперативни поделения, създадена през 2006-а, за да гарантира равноправен достъп до услугите на конкурентите. Председателят на борда на БТ и напусналият главен изпълнителен директор не са съгласни с тезата на "Грийнлайт", но акциите на британския телеком загубиха 40% от пазарната си оценка от 2015-а насам в резултат на счетоводен скандал в Италия и продължителна битка с английските регулатори. И когато новият главен мениджър на БТ – Филип Йенсен, поеме управлението през февруари 2019-а, непокорните акционери могат да поискат сериозни действия.
Перспективата да се отрежат връзките към интернет от собствениците на телефонните компании изкушава финансистите. Чистата инфраструктура привлича едри, надеждни инвеститори като пенсионните фондове, които са готови да поддържат големи капиталови разходи като начин за осигуряване на устойчиви дългосрочни доходи. И фирми като "Америкън тауър корп." и "Селнекс телеком" с акцент в дейността си върху мобилните антени се радват на по-високи оценки и по-лесен достъп до кредитиране, отколкото телекомите, които трябва да се грижат и за предлаганите услуги на потребителите, и за други странични дейности. През последните месеци доста компании, сред които "Алианц кепитъл партнърс", "Омерс инфрастракчър мениджмънт" и "Хорайзън екуити партнърс", наливат пари в играчи от европейската телекомуникационна инфраструктура.
Дългосрочният ефект от разчленяването на телекомите не може да се оцени, особено за потребителските услуги, избуяли от мрежите им. В "Телеком Италия" една от идеите е да се слее мрежата за обслужване с телевизионни и радиокомпании като "Медиасет" или "Скай Италия" на "Комкаст корп.". С тази опция не е съгласен Франко Ломбарди – шеф на "Асати" – група, представляваща 9 хил. дребни акционери на "Телеком Италия" с общ дял от около един процент. За Ломбарди е задължително операторът да запази контрола върху мрежата си. Защото отделянето на инфраструктурата "би могло да доведе до просешка тояга телефонната фирма в дългосрочен план" – нещо, за което алчните за бързи печалби инвеститори активисти нехаят.
