Заведението "Затворът вътре в мен" отваря врати в североизточната част на Южна Корея преди около пет години. От 2013-а през него са преминали над 2 хил. души. Повечето гости са служители и студенти, уморени от непосилното натоварване и стреса.
Но Чжи Хан е една от основателките на необичайния почивен дом. Тя разказва, че идеята й хрумнала след разговор със съпруга й, който бил прокурор. "Веднъж той каза, че не би било лошо да прекара една седмица в единична килия, за да си почине и да се почувства по-добре – спомня си Но. – Така започна всичко". Идеята се оказала успешна. Сточасовата работна седмица, заради която мъжът на Но почти не се вясвал вкъщи, е всекидневна реалност за много корейци. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 2017-а жителите на Южна Корея са работили средно 2024 часа. Повече са се трудили само в Мексико и Коста Рика.
Гостите на "Затворът вътре в мен" получават синя униформа и биват затваряни в единични килии с площ от 5 кв. метра. Те могат да вземат със себе си от външния свят само постелка за йога, комплект за пиене на чай, химикалка и бележник. Докато са "лишени от свобода", са длъжни да се подчиняват на строги правила. Разговорите със съседите в другите килии са забранени. На стените няма нито часовници, нито огледала. Посланието е, че докато си в затвора, макар и не съвсем истински, може да не се безпокоиш за времето и за външността си. Освен малката тоалетна в килиите няма нищо – дори легло. Гостите са принудени да спят на пода. Мобилните телефони също са забранени. Така "затворниците" са сигурни, че няма кой да им се обади или да им напомни за несвършената работа. На закуска обитателите на необичайния дом за почивка получават оризова каша, а обядът им се състои от печен сладък картоф и бананов коктейл.
Двадесет и осем годишната Пак Хьо Ри, работеща като мениджър в стартираща компания, е платила 100 хил. вона (около 88 долара) за 24-часовия си престой в "Затворът вътре в мен". "Бях прекалено заета – обяснява Пак. – Не разполагах с никакво време, за да дойда тук, толкова много работа ме чака… Все пак реших да направя пауза, за да погледна вътре в себе си и да подобря собствения си живот. Тази килия ми дава чувство за свобода."
Мнозина от гостите на "Затворът вътре в мен" биха се съгласили с тези думи. "След като прекарат известно време в килията, хората казват: "Това не е затвор. Истинският затвор е животът, към който се връщаме", твърди съоснователката на заведението Но Чжи Хан.
