"Няма по-високомерен от богаташ, който е бил голтак", гласи една френска поговорка. И нашите политици от по-близкото, пък и от по-далечното минало са пълно нейно потвърждение. Първо, защото да си богат и с достойнство е въпрос на манталитет, който се предава с гените от поколение на поколение. И второ, защото повечето от нашите политици забогатяха внезапно именно от политиката. Или по-точно от възможността, която открива тя, за далавери. Най-страшни са пораженията върху онези, които са израсли с външна тоалетна, докопали са се до някоя партия и благодарение на партийното си членство са се добрали и до държавна служба. Те възприемат това не като задължение да служат на страната си, а като персонален подарък от партийния началник за заслуги и вярност.
Парвенюто е особен обществен тип на човек току-що влязъл в среда, която му е неприсъща, ала в която много му се иска да бъде.. И веднъж проникнал във високите етажи на политиката и властта, той държи да демонстрира на останалите отвън или по-долу своето издигане и материално благополучие. Освен това развива неистов афинитет към скъпи вещи, които също държи да показва при всеки възможен случай, защото те са артефактите на неговия успех и просперитет.
Очертавайки параметрите на съвременния елит, неизбежно опираме до въпросите на материалното благополучие и лицемерното поведение.
Най-пресният случай е с финансовия министър Владислав Горанов, който се оказа, че живее със семейството си безвъзмездно в луксозен апартамент от 180 кв. м. на кръстника си Иван Сариев и според собствения му морални разбирания няма нищо нередно в това. А обяснението, което даде беше колкото глупаво, толкова и нагло – живеели на висок етаж и децата му се уплашили от пернишкото земетресение през 2012 г. Същевременно той и съпругата му притежават три апартамента в София – два са с площ 82 кв. м., а един е 50 кв. м. Обяснението на министъра е толкова непукистко и арогантно, колкото твърдението на депутата от СДС Маргарит Мицов в зората на демокрацията, че е станал милионер от спестени закуски.
Също така финансовият министър Горанов обича да показва скъпия си часовник "като селски ерген". Наблюдателни очи безпогрешно идентифицираха скъпия предмет като редкия швейцарски модел "Ulysse Nardin Maxi Marine Chronometer", който се продава с оферти и за 29 500 долара, а можело да се купи напоследък и с 49% намаление. Българският висш държавен чиновник демонстрира престиж, който не съответства на положението му. Не е нужно да му пресмята човек заплатата, за да си изчисли точно дали може да си позволи такъв часовник. Самият му начин да го демонстрира е точно парвенющина на новобогаташ. Той буквално показва безпричинно часовника си, с жестове на дясната си ръка, на която го носи.
Не по-малка любов към скъпи вещи проявява и доскорошната министърка на европредседателството, а преди това на регионалното развитие – Лиляна Павлова. Тя пък има слабост към скъпите чанти. През 2017 г. пиарката на председателката на БСП Корнелия Нинова – Бояна Бозаджиева, разкри, че Павлова демонстрира стандарт, който дразни много от българските граждани. По изчисления на Бозаджиева, тя притежава само чанти на обща стойност 17 хиляди лева – класически модел на Chanel за около 5000 евро, Prada за към 3700 евро и "шармантния Dior", чиято цена пиарката приравнява с тази на личната й кола. Тоалетите на Павлова също са класни. Тя винаги е изрядна както по отношение на облеклото си, така и в грима и прическата.
Лиляна Павлова много се ядоса на "разкритията" на Бозаджиева и редица телевизионни интервюта обясни, че чантите й били имитация и съответно много по-евтини. Очевидно е запозната с мъдростта на Конфуций, че "в една добре управлявана държава се срамуват от бедността, а в една лошо управлявана държава се срамуват от богатството".
Да не пропуснем и втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, който е горд собственик на шест апартамента в София, подарени му от благородните тъстове, но интересно защо чак след като зетят навлезе в политиката и стана вътрешен министър. По същото това време Цветанов бе хванат от будни фоторепортери, че е избродирал инициалите си на левия маншет на ризата си. На латиница с печатен шрифт беше изписано: TzvTzv. Така изписан преводът на иницалите ЦвЦв е в нарушение на чл. 4 от Закона за транслитерацията, който казва, че българската буква "Ц" се транслитерира на латиница "Ts". Дрехите с избродиран монограм са характерни обикновено за потомствените аристократи, но новобогаташите от буржоазията в епохата на капитализма също започват да се кичат с такива обозначения, за да избият комплекса си за малоценност, че не са от благороден произход.
Още по-фрапиращо беше, когато след едно от посещенията си в САЩ, вътрешният министър Цветан Цветанов се появи с нови бутонели на ръкавелите си, на които пишеше "United States – Secret Service".
А ако се върнем още малко назад във времето, ще си спомним за онези 8 народни избраници от ГЕРБ и още толкова от БСП, ДПС, РЗС и "Атака" (41-вото Народно събрание), които се изкушиха от презентация на баровските телефони Vertu и попаднаха в клопката на медиен експеримент. Заради това, че напуснаха пленарна зала, докато се обсъждаше спорния данък за местните данъци и такси обаче стана скандал. Осемте от ГЕРБ изпревариха обясненията пред етичната комисия с извинение пред избирателите. Те се разделиха и с по половин заплата за месец. А тогавашният заместник-председател на парламента, шеф на здравната комисия и лидер на софийската организация на ГЕРБ Лъчезар Иванов заради телефонните си мераци и опита за заплаха на журналист заради митнически шеф, се раздели наведнъж с всичките си постове.
Завидно богатство демонстрира и общинският съветник от квотата на БСП в Бургас Бенчо Бенчев. Зърненият бос, станал известен с близкото си познанство с Димитър Желязков-Митьо Очите, заради което беше принуден да напусне заместник-председателското място в общинския съвет, с умиление говори за своя "Ролс-ройс" за 700 000 лв. В автопарка му място е намерило и едно "Бентли". На въпроси за необяснимото му богатство, той неизменно отговаря: "Работя, за да печеля, и печеля, за да харча!"
Очевидно само в бедна страна с провинциален манталитет могат да се съчетаят по неподражаем начин луксозна скъпа лимузина и човек, който характеризира себе си така: "Аз не съм г-н Бенчев, а Бенчо от село Крумово градище. Обичам да похапвам сланина с чесън и да играя карти с приятели на село".
"Съдбата на много политици се е решавала в секундата, в която поглеждат колко е часът", гласи една съвременна сентенция. Похотта към скъпи вещи е част от историята на тази класа, но нетърпимостта на нормалните общества е развила здравословния инстинкт да се предпазват. Защото мнозинството, което ги избира, не харесва пред очите им да се размахват блестящи статус-символи. Очевидно нашето общество още не е развило дотам своята демократична и политическа култура. Затова номерът на политиците парвенюта още минава.
Но каквито са ни политиците, такъв ни е и бизнесът – парвенюшки. Той също се роди и израсна през годините на прехода – времето на бухалките, застрахователите, криминалната приватизация, мръсните пари и пъплещите във всяка паланка "Мерцедес"-и и БМВ-та. За това време най-добре свидетелстват огромните безвкусни, кичозно обзаведени Прогимназии", които народът остроумно нарече мутробарок. Неотдавна "МВР пикчърс" ни показа грозните, натруфени палати, с позлатени дръжки и парапети, неуместни орнаменти, балдахини и всякакви просташки демонстрации на лукс, на семейство Арабаджиеви и Миньо Стайков.
Оказа се, че и църквата ни не е подмината от болестта на внезапно забогателия бедняк. Най-виден неин изразител е Пловдивският митрополит Николай, пристрастен към скъпите часовници и коли.
