Как един норматив може да предизвика тотално противоположни оценки, да изправи един срещу друг малки и големи играчи, че дори и политически партньори. Това е историята на Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с пегрол и продукти от петролен произход, добил известност като закона за горивата. Едни твърдят за него, че ще пресече сивата икономика и ще върне в хазната 1 млрд. лв., а други – че ще съсипе малкия бизнес.
Настъпват промени
Новите разпоредби ще влязат в сила от 29 януари, а изпълнението е поверено изцяло на министъра на икономиката. От тази дата всички петролни компании ще трябва да минат през регистрация в икономическото ведомство. За целта в средата на декември миналата година бе създадено специализирано звено – дирекция "Регулиране на икономически дейности".
За да бъдат включени в регистъра, ще е необходимо фирмите да отговарят на определени изисквания. Например собствениците на данъчни складове да имат уставен капитал в размер на 1 млн. лв., а търговците на дребно – 20 хил. лева. Това бе един от спорните моменти, който мобилизира протестите на малки играчи на пазара. Според застъпниците на тези текстове обаче точно регистрационният режим ще пресече сивата икономика и ще върне в хазната "заветния милиард".
Отделно, компаниите ще са принудени да предоставят обезпечения, които да се използват за погасяване на техни дългове към държавата в случай на несъстоятелност или фалит. Петстотин хиляди лева ще е обезпечението за търговия на едро с петролни продукти и газ. Също толкова ще е то и за съхранение на горива извън данъчни складове. За търговия на дребно ще се искат 20 хил. лева. Такава ще е сумата и при фирмите за пълнене на бутилки с втечнен газ. А за дистрибуцията на газ в бутилки – 100 хил. лева.
Изискванията за предоставяне на банкови гаранции разделиха най-сериозно бранша, а оттам и политиците. Напрежение възникна при "Обединените патриоти". От НФСБ на Валери Симеонов изтъкваха, че въпросните обезпечения може да са финансова тежест и в крайна сметка да доведат до концентрация в бизнеса с горива и недопускане на малките фирми до пазара. Хората на Симеонов предупреждаваха също така, че това е нарушение на правилата на Европейския съюз и може да се стигне до наказателна процедура за страната.
Обвиненията в лобизъм
Изготвянето и приемането на закона за горивата бяха съпътствани от постоянни обвинения в лобизъм в полза на големите играчи, членуващи в Българската петролна и газова асоциация. Критиците му твърдяха и че той нарочно е внесен от депутати, а не от правителството, за да се избегне общественото обсъждане. "БАНКЕРЪ" обаче научи, че асоциацията е искала да се проведе такава процедура, но от "Дондуков" 1 преценили, че това доста ще забави приемането на норматива, и затова решили той да бъде внесен за разглеждане от ресорната комисия в Народното събрание – за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Само че именно нейното последно заседание засили съмненията за лобизъм. На него се направиха множество устни предложения за промени в текстовете, имаше известно неразбиране от страна на депутатите, а за капак медиите бяха "помолени" да напуснат заседанието, за да не си "правят предавания".
"Когато въвеждаме касови апарати, ги въвеждаме навсякъде и не ни интересуват малки и големи. Важното е да се отчитат. Сто осемдесет и един от малките търговци дължат 270 млн. лв. на държавата. После защо има дедесарски фирми и защо не можем да си съберем парите. Това е начинът, по който можем да ги съберем". Така председателят на комисията и депутат от ВМРО Емил Димитров – Ревизоро обобщи законодателната инициатива.
"Жълти жилетки" и в България
Въпреки че законът премина успешно през парламентарната цедка, изглежда, че недоволството срещу него далеч не е приключило. Малките играчи се заканиха, че след Нова година отново ще излязат на протести. Представителите на Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива ще бъдат облечени с "жълти жилетки", подобно на французите, които от началото на зимата активно протестират. "Държавата има интерес от високи цени на горивата – колкото е по-голяма цената, толкова по-голямо ДДС влиза във фиска. Имаме монопол и картел между държавата и "Лукойл", отбеляза говорителят на сдружението Симо Симов.
Дали протестите ще доведат до някакъв конкретен резултат е трудно да се каже. Но да не забравяме все пак, че през април миналата година земеделските производители заплашиха с протести срещу Закона за горивата, стигна се до среща между браншовата им организация и премиера Бойко Борисов и в последна сметка те бяха извадени от обхвата на норматива.
Ниски очаквания към КЗК
В началото на ноември 2018-а Комисията за защита на конкуренцията започна нов секторен анализ на пазара на горива. Той съвпадна с масови протести заради покачващите се цени на дизела и бензина. Очакванията за някакви позитивни за хората резултати обаче са твърде ниски – антимонополистите направиха немалко проверки на този пазар и те не доведоха до нищо. За последно бе установен дъмпинг от страна на веригата бензиностанции на Веселин Марешки, след което нарушението беше определено като леко. Наложената санкция от 0.1% от оборота на "Трейднет Варна" се равнява на малко над 175 хил. лева. Проверка имаше и през октомври 2016-а. В началото от комисията уверяваха, че имат категорични доказателства за договаряне на цените между водещи вериги. Но няколко дни след последните парламентарни избори производството бе прекратено.
Картел не бе установен и при инспекциите през 2012-а.
