В нормални условия Коледа би трябвало да е блажено безвремие за Федералния резерв и за анализаторите, на които се плаща, за да го отразяват. Миналата година обаче изобщо не бе "нормална" с Доналд Тръмп като стопанин на Белия дом. Успоредно с търговските войни, които води срещу партньори и неприятели и с политическите си противници и несъгласни с управлението му съпартийци и членове на правителството, щатският президент не спира да атакува (от "Туитър") и централната банка на страната и нейния председател Джеръм Пауъл. Словесният огън бе особено интензивен през седмицата преди Коледа и достигна до откровени намеци за уволнение на Пауъл.
В опит да заличи нанесените щети щатският финансов министър Стийвън Мнучин коментира в "Туитър", че работното място на лидера на Федералния резерв е абсолютно сигурно. Злочестият чиновник обаче вся допълнителни страхове, като разкри във формално изявление, че е разговарял с шефовете на шестте най-големи американски банки, за да обсъди ликвидните им позиции. Нищо чудно, че на 24 декември 2018-а щатските фондови борси регистрираха рекорден срив (в исторически план) в навечерието на светлия празник.
Като се има предвид, че Тръмп обвърза еднозначно политическия си успех с възхода на фондовите пазари, той бе обсебен от идеята, че за последните борсови трусове вина носи единствено Пауъл. След като Федералният резерв повиши на 19 януари 201базовата си лихва за четвърти пореден път за изтеклата година, американският лидер се оплакал на сътрудниците си, че шефът на централната банка ще го превърне в "Хувър" – визира стопанина на Белия дом в ранните години на Великата депресия. Тръмп добавил, че миналогодишният избор на Пауъл за председател на Федералния резерв е най-голямата грешка в президентския му мандат и попитал дали има правомощия да го отстрани от поста. При това, без да си дава сметка, че акциите падат отчасти и заради неговите собствени политики, включително и ескалиращата търговска война с Китай, прекъсването на работата на федералното правителство и чезнещите ефекти от данъчните намаления за 1.5 трлн. щ. долара, започнали в края на 2017-а.
Лихвените увеличения на Федералния резерв разтревожиха инвеститорите, които очевидно имат по-песимистичен поглед върху щатския стопански растеж, отколкото банковите парични стратези. Някои анализатори посочват, че размишленията на Тръмп за централната банка на САЩ само ще провокират по-голяма несигурност. В тази връзка главният икономист на канадската група за управление на инвестиции Gluskin Sheff – Дейвид Розенбърг – коментира на 23 декември 2018-а, че "ако шефът на Фед Пауъл бъде уволнен ", онова, което се случи на пазарите през предишните няколко седмици, ще изглежда като разходка в парка… Доларът ще попадне в низходяща спирала и дори доверието в щатския пазар на правителствени книжа ще ерозира, особено сред чуждестранните кредитори".
Тази опасност пък подтикна съветниците на Тръмп да се втурнат в надпревара да уверяват пазарите, че президентът изобщо не е имал намерение да гони Пауъл. Прессекретарят на Белия дом – Сара Сандерс, увери репортерите, че не знае за каквито и да било планове за отстраняването на председателя на Федералния резерв. Което по същество не означава нищо, като се има предвид непредвидимият характер на началника й. Временният шеф на администрацията на Белия дом – Мик Мълвани, пък обясни, че президентът "вече разбира, че няма правомощия да уволни Пауъл". А икономическият съветник на Овалния кабинет – Кевин Хасет, каза, че работното място на шефа на щатската централна банка е "100% сигурно".
В интерес на истината дори инвеститорите, които не са съгласни с възходящата лихвена стратегия на Федералния резерв, не искат политиците да играят по-голяма роля при определянето на паричната политика на централната банка и предпочитат да оставят управлението на лихвите в ръцете на технократи. Повечето развити икономики са дали значителна автономия на централните си банки по отношение на монетарната стратегия именно заради опасения, че политиците ще искат да увеличат краткосрочния растеж за сметка на инфлацията и нестабилността.
Всъщност Пауъл не е единствената мишена на Тръмп. По време на предизборната си кампания президентът обвиняваше и предишния шеф на Федералния резерв – Джанет Йелън, в политически мотивирани решения. Тръмп твърдеше, че Йелън "трябва да се засрами", задето поддържа лихвите ниски, тъй като този акт бил от полза на бившия президент на Щатите – Барак Обама.
