На днешния ден през 1969 г. британската рок група "Led Zepelin" издава първия си албум. "Led Zeppelin" е едноименният дебютен студиен албум, който се смята за един от най-важните записи в историята на хард рока и образец за множество бъдещи групи. За пръв път дистерните китари са на преден план и служат за основа на структурата на песните, което слага началото на един непознат дотогава стил, интерпретиращ блуса и ранния рокендрол по един коренно различен начин. Дисторшън (на английски: distortion; на латински: distorto – буквално: "изкривяване, деформация") е китарен ефект, използван при свирене на електрическа китара, който изкривява звука с цел постигане на по-тежко и мощно звучене, като запазва правилността на тона. Използва се най-вече в рок и метъл музиката. Една от неофициалните версии за историята на дистерните ефекти гласи, че те са открити от китариста Джими Пейдж, след като по време на концерт лампите в усилвателя на китарата му прегряли и предизвикали изкривяване на звука, което допаднало на музиканта.
Повечето песни в албума "Led Zeppelin" са написани от китариста Джими Пейдж с частичното съдействие на останалите музиканти. В някои от тях обаче се прокрадват мотиви от композиции на съществуващи по това време групи и изпълнители, за което Пейдж признава години по-късно, въпреки, че на обложката не е изрично указано. Парчето "You Shook Me" представлява свободна интерпретация по едноименната песен на блус изпълнителите Уили Диксън и Дж. Б. Леноар. Уили Диксън е и оригиналният изпълнител на песента "I Can't Quit You Baby", също намерила място в албума.
"Led Zeppelin" отбелязва огромен комерсиален успех за времето си, най-вече в САЩ, където единствено албумите на The Beatles се продават по-добре.
През август 1968 г. английската рок група "Ди Ярбърдс" окончателно се разпада. Месец след завръщането в Англия, през октомври 1968-а, Пейдж променя името на групата на "Лед Цепелин". Бандата влиза в студио "Олимпик" в Лондон, като записва за по-малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е издаден в началото на 1969 година. За този албум те взимат от "Атлантик Рекърдс" необичайно висок за времето си аванс от 200 000 долара. Албумът съдържа смесица от блус и рок със силни дистерни китари, правещи го едно от основните звена в еволюцията на хард рока и хеви метъла. Този прийом се среща за пръв път при "Цепелин", отпушвайки огромна вълна от групи, приели подобен начин на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация.
Първоначално албумът получава от критиката негативни отзиви, но оценката за него се променя драматично след комерсиалния му успех и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката изобщо. През 2003 г. списание "Ролинг Стоун" го класира като номер 29 в своята класация за 500 най-велики албума на всички времена.
Британската рок група "Лед Цепелин" (Led Zeppelin) е създадена в Лондон през 1968 година от китариста Джими Пейдж, вокала Робърт Плант, басиста Джон Пол Джоунс и барабаниста Джон Бонъм. Звукът на групата е задвижван от тежки китари, чиито корени произлизат от блуса в ранните им албуми, а по-късно те са признати и като прародители на хевиметъла, техният уникален стил съдържа голямо разнообразие от влияния, включително и фолк музика. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рока, положила основите на хардрока и хевиметъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.
След смяната на името си от "Новите Ярбърдс", "Лед Цепелин" подписват договор с "Атлантик Рекърдс", които им предоставят значителна творческа свобода. Въпреки, че групата първоначално е непопулярна сред критиците, те постигат значителен търговски успех с албумите Led Zeppelin (1969 г.), Led ZeppelinІІ (1969 г.), Led ZeppelinІІІ, техният неозаглавен албум Houses of the Koly (1973 г.) и Physical Graffiti (1975 г.). Четвъртият им албум, в който е включена песента Stairway to Heaven, е най-популярното и влиятелно произведение в рок музиката, а това помага да затвърди популярността на групата.
"Лед Цепелин" се считат за една от най-успешните и иновативни влиятелни рок групи в историята. Те са една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката. Всеки от деветте им студийни албума влиза в "Билборд Топ 10", а шест сингъла достигат до номер едно. Списание "Ролинг Стоунс" ги описва като "най-тежката група на всички времена", "най-голямата група на 70-те" и "безспорно една от най-издръжливите групи в историята на рока". През 1995 година са включени в Залата на славата на рокендрола, като в биографията на групата в музея се посочва, че "Лед Цепелин" са изключително влиятелни през 70-те, където "Бийтълс" с приоритет са били номер едно.
