Британският министър-председател Тереза Мей претърпя нечувано поражение с отхвърлянето от Камарата на общините на договореното между нея и Брюксел споразумение за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Проектодоговорът бе отхвърлен с огромната разлика от 230 гласа – погром, на какъвто Уестминстър не е бил свидетел от 20-те години на миналия век, ако се вярва на думите на лидера на опозиционната Лейбъристка партия Джеръми Корбин непосредствено след вота.
Според обичайната политическа практика, а и според нормалната човешка логика след такова бламиране би могло да се очаква премиерът да подаде оставка. Това обаче може би е било в сила за друг лидер, но не и за Тереза Мей. Тя не само не се оттегли, но се изправи пред инициирания от Корбин вот на недоверие на другия ден след злополучното гласуване на споразумението. И успя да го спечели, тъй като консервативните депутати не искаха да свалят от власт собственото си правителство на малцинството, подкрепяно от северноирландската Демократична юнионистка партия – която макар и да гласува анблок срещу сделката с Брюксел, не се обяви срещу самия кабинет.
Големият въпросът, който сега всички си задават, е какво ще предприеме министър-председателят.
Преди всичко Мей разполага със съвсем малко време. След поражението в парламента на 15 януари тя разполага с три дни, за да предложи нов план за действие – т.е. това трябва да стане най-късно в понеделник, на 21 януари, когато се очаква да направи изявление пред Камарата на общините. В изявлението си е необходимо Мей да очертае плановете си за внасяне на преработено споразумение с ЕС за Брексит, което да внесе за ново гласуване в Уестминстър през следващите няколко седмици.
Има най-общо два пътя, по които британският министър-председател може да тръгне, но всеки от тях е осеян с трудности.
Тя може да се опита да убеди Европейския съюз да преразгледа споразумението за излизане. Сътрудници на Мей вече споделиха, че смятат да се върнат в Брюксел и да поискат правни гаранции, че спорната предпазна мярка за избягване на твърда ирландска граница – включваща временен митнически съюз между Обединеното кралство и Европа, срещу която има бурно противопоставяне в редиците на Консервативната партия, няма да стане постоянна мярка. Далеч не е сигурно обаче дали съюзът ще се съгласи на това – тъкмо напротив, сигналите за момента са противоречиви и не са оптимистични.
Гласуването в Камарата на общините е "кристално ясно" отхвърляне на споразумението за излизане от ЕС, заяви главният европейски преговарящ Мишел Барние. Но вотът не е израз на мнозинство, което е готово да предложи позитивна алтернатива на обсъжданото в момента споразумение, подчерта той. По думите му Европейският съюз е готов да обсъди различно споразумение за Брексит, ако Лондон промени сегашните си "червени линии", но предпазният механизъм, гарантиращ избягването на физическа граница на остров Ирландия, трябва да остане.
Още по-остър бе френският президент Еманюел Макрон. Няма да изоставим интереса на европейците само за да решим вътрешни британски проблеми, отбеляза той. Според него британският дебат за Брексит се е основавал на фалшиви обещания от страна на привържениците на отделянето от общността. Желая успех на британските представители в осъществяването на нещо, което не съществува, обяснявайки на гражданите си, че са гласували за лъжи, не пропусна възможността да бъде язвителен Макрон.
Значително по-миролюбива позиция зае германската канцлерка Ангела Меркел, която обяви, че все още има време за преговори между ЕС и Великобритания по излизането й от блока. Меркел каза също, че съжалява за решението на британските депутати да отхвърлят споразумението и че ще направи всичко по силите си за намиране на организирано решение. Все пак тя подчерта, че Европа е подготвена и за варианта без организирано решение и сега топката е в ръцете на Тереза Мей.
Другият път, по който Мей може да тръгне, е да потърси широк парламентарен консенсус, включващ депутати от опозицията, за намиране на общ подход към Брексит. След злополучния вот говорителят на Даунинг стрийт вече съобщи, че кабинетът ще се опита да постигне широко споразумение с хора, които споделят неговите цели. Проблемът при намирането на такова решение обаче изглежда непреодолим поради простата причина, че макар и огромното мнозинство от парламентаристите да бе против сделката, мотивите им да я бламират бяха диаметрално противоположни. Докато твърдолинейните консерватори не желаят обвързване с ЕС, за северноирландските юнионисти най-важното е да се избегне предпазната клауза, застрашаваща според тях единството на Обединеното кралство, а пък лейбъристите се застъпват за по-широко обвързване с Европа и дори за влизане в перманентен митнически съюз – което на практика почти обезсмисля напускането на съюза. Следователно не може да се говори за мнозинство, способно на градивен подход, което бе изтъкнато и от Мишел Барние.
Затова и самата Мей постави въпроса ребром пред парламентаристите. По време на обсъждането на вота на недоверие срещу нея тя каза, че иска да установи какъв вид споразумение за Брексит би получило тяхната подкрепа. Великобритания няма да продължи изтичащия на 29 март срок за излизане от Евросъюза, подчерта премиерът и очерта два начина да се избегне Брексит без споразумение: или да се постигне друга сделка, или въобще да се отмени излизането от общността. Труден избор, но след като отхвърлиха проектосделката й, сега депутатите ще бъдат принудени да го направят.
