Едва три седмици след настъпването на новата 2019-а увереността на анализаторите, че тя ще е година на еврото и на по-високата доходност на базовите германски облигации, започна да се разклаща. Единната европейска парична единица се понижи към всеки от валутните си конкуренти от Г-10 извън Европа заради забавящия се растеж на еврозоната, буксуващата инфлация и политическите рискове, които отказват инвеститорите от вложения в евро. В средата на миналата седмица то слезе под 1.14 щ. долара, задържа се под това равнище и през тази седмица като всеки опит за пробив срещаше твърда съпротива. Доходността на десетгодишния германски дълг пък остана в близост до най-ниските си стойности за последните две години, проправяйки път към "силно отрицателни" лихви през идните шест месеца, по оценка на експерти от "Ситигруп".
Доста банки прогнозираха, че еврото ще поскъпне съществено през 2019-а, подпомогнато от по-високата възвръщаемост на базовите германски книжа, от убеждението, че Федералният резерв ще направи пауза в повишението на лихвите, а Европейската централна банка ще започне да качва кредитните разходи за първи път от осем години насам. По-рязкото от очакваното намаление на фабричните поръчки и на индустриалния продукт на Германия обаче принудиха анализаторите да преосмислят очакванията си. Скептицизмът намери израз на паричните пазари, където инвеститорите заложиха на бездействие на ЕЦБ до края на годината и на евентуално повишение на лихвите едва през второто тримесечие на 2020-а.
Еврото загуби 0.9% към щатския долар (до грубо 1.1360 щ. долара) от началото на 2019-а, след 4.5-процентния си спад през 2018-а. По последни данни БВП на еврозоната се е увеличил едва с 1.6% годишно през третото тримесечие на 2018-а – най-слабо от 2014-а. Тази икономическа несигурност ще тежи върху единната европейска валута, според валутните стратези на "Сосиете Женерал". Те посочват, че ако щатското стопанство не започне да се забавя, еврото ще падне под 1.10 щ. долара. Експертите намират достатъчно основания да продават евро срещу три валути – британски паунд, японска йена и австралийски долари.
За "Ситигруп" пък последното забавяне на икономическия ръст на еврорегиона подсказва спад на промишлената активност в общността до 48 пункта през идните четири-пет месеца – под вододела от 50 точки, който е границата между подем и охлаждане. И ако това доведе до понижение на инфлацията до равнищата, наблюдавани последно през 2016-а, инвеститорите отново ще трябва да преглътнат нулева и отрицателна доходност на облигациите.
Инвеститори, банкери и бивши парични стратези, участващи в Световния икономически форум в Давос, се обединиха около мнението, че световният растеж отслабва, но недостатъчно, за да генерира рецесия. Основните виновници за охлаждането, според МВФ, са Германия и други стопанства от еврозоната, както и доста по-слабият ръст на Китай, който през 2018-а е бил най-нисък, отколкото от 1990-а насам. Прогнозата на МВФ е за 3.5% увеличение на глобалния БВП през тази година – най-малко от 2016-а. Което, по мнението на управителния директор на Фонда – Кристин Лагард, в никакъв случай не означава, че световната рецесия дебне зад ъгъла.
На фона на тези разсъждения "Бенк ъф Джъпен" остави без промяна монетраната си политика на редовното съвещание на паричните си стратези на 23 януари и предупреди за растящите рискове за стопанството от търговския протекционизъм и от спадащото световно потребление. Банкерите потвърдиха готовността си да продължат да купуват японски правителствени облигации и запазиха краткосрочната си целева лихва на минус 0.1 процент. Което помогна на щатската валута да се изкачи до най-високата си за последните три седмици котировка към йената заради върналия се апетит на пазарните играчи към риска.
Ден по-късно, на първото си заседание за тази година, управителният съвет на ЕЦБ също открои растящите заплахи за стопанството на еврозоната.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2396 млн. евро (4686 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.84% дял от купената и продадена валута.
