Не един и два са българските градове, които очакват да бъдат (пре)открити, дори и тези, за които си мислим, че няма с какво да ни изненадат.
Велѝко Тъ̀рново е било столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878-1879 година. През Средновековието селището носи името Търновград, като постепенно става известно с наименованието Търново. През 1963 г. пред него е добавено "Велико" в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.
Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест "трънлив, трънен", и градъ – "оградено място, крепост, твърдина", откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града. Пазител на града е Св. Патриарх Евтимий, чийто паметник се издига над сградата на Великотърновския университет.
Градът е разположен по поречието на р. Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (до варна са 223 км, а до София – 220 км) и Централна Европа с Мала Азия (до Русе има 107 км, а до Капитал Андреево – 209 км). Освен това през Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9. В съседния до него град Горна Оряховица (на 7 км) се намира "Летище Горна Оряховица" и най-голямата железопътна гара в Северна България.
Химнът на града е т.нар. Шишманова песен, посветена на последния български цар от Второто Българско Царство. Гербът на Търново е открит в документи от Бронберг (пътешественик документ от 1489 г.) и изобразява фигура с три лъва. За знамето на града, използвания цвят лилав,e поради това, че при разкопки в Църквата "Св.Четиридесет мъченици" са открити дрехи на владетели именно в лилав цвят. Съществуват още ключ и огърлица на Велико Търново.
Заради богатото културно-историческо наследство с над 13% повече са туристи – българи и чужденци, избрали да посетят Велико Търново през миналата година спрямо 2017-а. Близо 201 000 са всички чужденци, посетили музейните обекти в Старата столица през 2018 година – с 20 000 повече от 2017 година и с 60 000 повече от 2016 година. Французите и испанците преоткриват Велико Търново – 49% е увеличението на френските туристи, а с 23% повече са испанците. С 45% расте интересът от страна на китайците, а с 21% – на американците – само последните са над 31 300.
Крепостта Царевец отново е най-посещаваният туристически обект в България и единственият, работещ без прекъсване през всичките 365 дни. Расте интересът и към останалите исторически забележителности във Велико Търново и Арбанаси – църквите "Свети Четиридесет мъченици", "Св. св. Петър и Павел", "Рождество Христово", "Св. архангели Михаил и Гавраил", Констанцалиевата къща, Мултимедийния посетителски център.
Всички тези забележителности за първи път през тази година – между 23 и 27 януари, ще бъдат представени на международно изложение в Мадрид – туристическата борса FITUR, която е сред най-големите и популярни в цяла Европа.
Царевец се нарича един от хълмовете във Велико Търново, както и едноименна крепост в средновековния Търновград. Разположена е в близост до стария град на старопрестолния град. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393), когато Търново е столица на царството.
Царевец е един от 100-те национални туристически обекта.
Археологически разкопки на Царевец за първи път са направени през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължават през 1893 и 1900 г., но липсва системност и организация. През 1930 г. са направени разкопки, които предшестват възстановяването на Балдуиновата кула. През 1932-1934-а е реставрирана първата порта от главния вход. След 1946 г. започват системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната сист ема на Царевец. Създаденият през 1974 г. филиал на Археологическия институт към БАН започва цялостно проучване на вътрешната крепост на Царевец.
Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г., в чест на 1300 години от създаването на българската държава.
Аудио-визуалният спектакъл "Звук и светлина", разказващ славната история на Велико Търново, е създаден от българско-чехословашки екип. Най-доброто място за наблюдение е от площад "Цар Асен I", намиращ се на главния вход към Царевец, както и от панорамната площадка в близост до катедралния храм "Рождество Богородично".
Връх на антарктическия остров Ливингстън е наименуван "Търново" в чест на старата столица на Република България.
