Битката при Сталинград (днешния Волгоград в Южна Русия) е повратен момент в хода на Втората световна война.Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия.
Бтката за самия Сталинград започва на 23 август, когато германските танкове достигат десния бряг на Волга северно от града, а Луфтвафе извършва масирани бомбардировки на промишлените съоръжения и жилищните квартали. Голяма част от града е опожарена или разрушена. Сталин забранява на цивилните да напускат града. Към началото на септември съветското снабдяване е възможно само по реката, под постоянни бомбардировки от вражеските самолети и артилерия. Срещу немската 6-а армия се противопоставят съветските 62-ра армия начело с генерал Василий Чуйков и 64-а армия на ген. Михаил Шумилов.
На 15 – 16 септември 13-та гвардейска стрелкова дивизия на ген. Александър Родимцев прекосява Волга и отбива немците от стратегически ключовото възвишение Мамаев Курган с цената, според някои източници, на 30 на сто от личния си състав. Боевете за всяка улица и всяка сграда се проточват с месеци. Неголяма група червеноармейци удържа една от тези укрепени сгради, „Дома на Павлов“ (по името на сержант Яков Павлов), в продължение на 58 дни. Централната жп гара, заводите „Червения октомври“ и „Барикади“ са други места, около които се води упорита борба. [39][40]
Междувременно Ставката подготвя голямо контранастъпление. Съветските планове се оформят през септември на съвещания в Москва между главнокомандващия Сталин, заместника му Георгий Жуков и началника на генералния щаб Александър Василевски. В края на месеца Сталин дава заповед за подготовка на операция „Уран“, която предвижда удари с превъзхождащи сили по фланговете, обкръжаване и унищожаване на германската сталинградска групировка. През октомври и първата половина на ноември в районите, набелязани за изходни точки на контранастъплението, са съсредоточени значителни сили, разпределени между Югозападния, Донския и Сталинградския фронт (командвани съответно от генералите Н. Ватутин, К. Рокосовски и А. Ерьоменко).
Рано сутринта на 19 ноември 1942 г. съветският Югозападен фронт започва настъпление от плацдармите на десния бряг на Дон. 3-та румънска армия е атакувана отляво от 5-та танкова (при Серафимович) и отдясно от 21-ва армия (при Клетская), отбранителните ѝ линии са разкъсани и ден по-късно тя прекратява организираната съпротива. Мобилните части на съветската 5-та танкова армия (командвана от генерал П. Романенко) се насочват на югоизток, преодолявайки съпротивата на германско-румънските резерви (48-ми танков корпус).
На 22 ноември съветските танкове овладяват моста на Дон край Калач, а на следващия ден и самия град. Действията на Югозападния фронт са подпомагани от войските на Донския фронт, които нападат от север по двата бряга на Дон. Вторият основен удар е нанесен от участъка южно от Сталинград на 20 ноември. Три армии от Сталинградския фронт (64-та, 57-ма и 51-ва) разбиват левия фланг на 4-та румънска армия (6-ти армейски корпус) и я отхвърлят на запад. Скоро след това железопътната линия от Абганерово е прекъсната, а на 23 ноември части на Сталинградския фронт се съединяват с Югозападния край Советски, източно от Калач, затваряйки обръча около германските войски край Сталинград.
В обкръжение попадат между 250 000 и 290 000 войници на Оста (по съветски данни: 330 000). Това включва четиринадесет пехотни, три танкови, три моторизирани, една противовъздушна и две румънски дивизии, както и хърватски полк. Срещу тях са насочени седем съветски армии, а други части на Червената армия формират външната страна на обръча срещу евентуални опити на германците за пробив отвън[46].[59] На 24 ноември съветските войски предприемат концентрично настъпление. Въпреки че войските на Паулус са принудени да се изтеглят окончателно на изток от Дон, този първи опит за ликвидиране на обкръжената немска групировка завършва с неуспех в първите дни на декември.
Новото съветско настъпление започва на 16 декември. След тридневни боеве 6-та и 1-ва гвардейска армии разгромяват италианската 8-ма армия край Дон, а 3-та гвардейска си пробива път през Чир срещу немски и румънски части от оперативна група „Холит“. На 19 декември в бой са въведени мобилните съветски формации (17-ти, 18-ти, 24-ти и 25-ти танкови корпуси). Те се насочват на юг, за да пресекат германските снабдителни линии при Кантемировка, Милерово, Тацинская и Морозовск. На 24 декември 24-ти танков корпус превзема летището при Тацинская, основна база за снабдяване на немските войски в Сталинград по въздуха.
За девет дни Червената армия напредва около 180 км на юг към Ростов и създава реална заплаха за германските войски, сражаващи се в Кавказ и по долното течение на Дон. Манщайн е принуден да реагира бързо. Той прекратява деблокиращия удар към Сталинград и чрез прегрупиране на силите си успява да стабилизира левия фланг на група армии „Дон“. Съветските танкове, заели Тацинская, са обкръжени и успяват да отстъпят едва след като получават гориво. В боеве до края на месеца германците удържат базата си в Милерово. Въпреки че съветското настъпление е спряно, на 28 декември Хитлер нарежда на група армии „А“ да се изтегли от Кавказ, а група армии „Дон“ да отстъпи на 250 км от Сталинград.
В знак на почит към героизма на неговите бранители през 1945 г. Сталинград получава званието „град-герой“. През 60-те години на хълма Мамаев курган над Волгоград е издигнат монументът „Родината-майка зове“, висок 85 метра, а около него е изграден мемориален комплекс.
