Има прелом в състоянието на лошите кредити през 2018 г., показват последните данни на БНБ. Проблемните кредити намаляват с близо 1.6 млрд. лв. – от 8.07 млрд. на 6.48 млрд. лева. Делът им в общия размер на предоставените от банките заеми за граждани и фирми се свива от 15.58 на 11.56 процента.
Допреди три години България бе между страните в Евросъюза, които отчитат едни от най-лошите показатели по отношение на лошите кредити. Делът им надхвърляше 16-18 процента.
Тези заеми, наричани също и проблемни, се регламентират така според класификацията на надзорните регулации (Регламент 575 на ЕС) и от влезлия в сила от началото на 2018 г. Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9). Като необслужвани се водят и заеми, по които няма просрочие, но финансовото състояние на получателите им е влошено. Такива заеми също носят финансови тежести за банките, тъй като и по тях те трябва да правят обезценки или, както е по-популярно да се казва – да заделят провизии. Разходът за провизии води до намаляване на финансовия резултат и оттам директно влияе негативно върху състоянието на капитала на банката.
Намаляват и проблемните кредити, ползвани от населението, и тези, сключени от търговските дружества. Но фирмите все пак продължават да са най-големият проблем, и то не е само защото размерът на отпуснатите за тях заеми е с близо 70% по-голям от този за населението. Макар че за една година да са намалели с 1.35 млрд. лв., проблемните заеми на търговските дружества в края на 2018 г. остават сериозна сума – 4.65 млрд. лева. Техният дял спрямо общия размер на отпуснатите кредити за фирми, макар и да е намалял сериозно, в края на 2018 г. е доста висок – 11.56 процента.
Просрочените повече от 180 дни кредити за фирми – близо 2.86 млрд. лв., съставляват 71.7% от всички заеми, предоставени от банковия сектор и класифицирани като загуба. Това са кредити, които много трудно могат да бъдат събрани и по правило се провизират изцяло – на 100% от остатъчния им размер, което носи сериозни допълнителни разходи за банките и ерозира капитала им. Добрата новина е, че тези проблемни кредити имат сравнително високо покритие с провизии – над 55.4%, което означава, че банковият сектор като цяло е абсорбирал над половината от потенциалната загуба от проблемните си вземания от фирми.
В този случай нетните проблемни заеми за търговски дружества в края на 2018 г. са 5.95% от всички отпуснати фирмени кредити.
Проблемните фирмени заеми въпреки знаителното им подобрение са далеч от най-добрите показатели за Европа – между 2 и 4% и банките трябва да продължат да полагат усилия за намаляването им.
При заемите за населението ситуацията е много по-добра – не само защото те са по-малко като обем в сравнение с фирмените кредити. При жилищните кредити брутният размер на проблемните вземания – 919.39 млн. лв., е 8.43% от всички заеми от тази група, а нетният размер (след приспадане на заделените провизии) – 477.65 млн. лв., е 4.38 процента. При този вид заеми по правило банките заделят по-малко провизии, защото те са обезпечени с жилищен имот, който се признава и от регулаторните правила за едно от най-ликвидните покрития.
Най-добро е положението с потребителските кредити. Макар и да са най-скъпите като цена за получателите им, те са най-редовно обслужваните и с най-високо покритие с провизии.
В края на 2018-а брутният размер на проблемните потребителски кредити е 911.21 млн. лв., или 8.82% от всички предоставени заеми от този вид. Заради огромното покритие с провизии обаче нетният им размер е само 64.5 млн. лв., или едва 0.61 процента. Така потребителските заеми се очертават като най-доходоносни и безпроблемен сегмент в банковото кредитиране.
