Защото ще го смалим до размерите на една икона (или иконка, каквито в наше време в изобилие се предлагат за продан). Обаче хрумналият ми ефектен отговор на въпроса с нищо не допринася за решаването на разногласията между БПЦ от една страна и мнението на болшинството наши общественици от друга страна.
За всички преминали през основното българско училище Левски даже е архетип за светец. Той е светец в нашето национално “колективно несъзнавано”, ако си послужим с терминологията на К. Г. Юнг. С други думи светостта му се разбира от само себе си и не е нужно да се доказва. Освен това не е възможно сам Вазов да не е правдив и да преувеличава: “селяните прости светец го зовяха”, “О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно!”. Едно от прозвищата на Васил Левски е само една дума, разбира се с главна буква – Апостола. В богослужебните православни книги със същото прозвище е само Св. ап. Павел, създал от Благата Вест световна религия. Житейският път на Апостола на свободата сякаш е “подражание на Христос”. Другото му кратка прозвище е Дякона.
Основният аргумент на Българската църква за неканонизиране е, че Левски е убил човек, 24-годишния калфа на един чорбаджия. Трябва ли да се напомня, че Апостолът е бил професионален войник в първата и втората българска Легия в Белград, знаменосец на четата на Панайот Хитов, след което и професионален революционер. Да, Левски е убивал разбира се ! Основният аргумент на църквата звучи наивно-набожно.
Ще изложа и моите аргументи против канонизацията:
При изясняването на светоусещанията и вярванията на великата тройка Каравелов, Левски и Ботев би било морално престъпление ако не се тръгне от т. нар. шестдесетници в царска Русия. През 60-те години на XIX век в Русия са противостояли помежду си две главни идейно-политически течения – западничество и славянофилство. Към западниците спадат руските революционери – нихилисти, социалисти и анархисти, непримирими врагове на руския царизъм и дейци с позивистично-материалистически философски възгледи. Те гледат на православното духовенство като отживелица и като съсловие, което в съюз с монарха подтискат народа. Живял 9 години в Москва, Каравелов най-силно е повлиян именно от тях и по-конкретно от Чернишевски, Херцен, Добролюбов, Писарев и Бакунин. Даже Каравелов и Левски са били оприличавани на Бакунин и Нечаев. Сергей Нечаев е страшилище за имперска Русия и прототип на Пьотър Верховенски от романа “Бесове” на Достоевски.
Руският анархист Пьотър Кропоткин разказва в автобиографичната си книга “Записки на революционера”, че между руските шестдесетници,
както дворяни, така и разночинци (образовани хора, но без дворянски произход), е имало почин “отиване сред народа”, за да го образоват и просветят в нови идеи. Прозорливият Каравелов грабва тази идея и така се ражда новата тактика на “масова организация” на нашата национално-освободителна революция. Изгрява звездата на Левски !
Ще цитирам историка Димитър Т. Страшимиров (1868 г. – 1939 г.): “…Любен Каравелов…се явява авторитетен учител на Легията. В легионерските среди именно той проповядва да се изостави занапред четническата система за борба против Турция и да се прегърне делото за масова организация….При една проповед на Каравелов – да се основе организация и да се проникне в народа в самата Турция – Левски извикал: Аз ще извърша това”.
През 1870 г., когато е апогеят на апостолската дейност на Дякона, Българската църква добива самостоятелност като екзархия и така се освобождава от игото на гръцкото висше духовенство. Нашите еволюционисти, “къртовете в историята”, както ги нарича Тончо Жечев, побеждават преди нашите революционери. Левски, както и Каравелов, и Ботев, имат грях, защото силно са подценявали борбата за църковна независимост, даже Ботев я иронизира. Редом с чорбаджиите и турците те са считали повечето свещенослужители, включително и българи, за народни изедници. Нека си спомним знаменитото четиристишие на Каравелов:
Не вярвам аз, че калугер Ще спаси раята, – Свободата не ще екзарх Иска Караджата
Изобщо казано, ние трябва да свикнем да възприемаме личността на Апостола на свободата като пълнокръвен и реален човек, макар и безспорен гений и свръхгерой. Не трябва да правим от Левски безупречно-стерилен човек. Когато Галилей за пръв път е насочил телескопа си към нашето “дневно светило”, се е появил крилатия израз: “И Слънцето има петна!”. Иван Вазов и Захарий Стоянов са ни оставили някои много смущаващи свидетелства за Дякона. И двамата пишат как той, втръснало му да отговаря на въпросите на суеверните селяни, казвал, че ще се освободим когато те проядат месо по време на пости. Всеки българин, който внимателно е прочел “Записки по българските въстания” и “Васил Левски (Дяконът) Черти из живота му” на Захарий Стоянов, остава шокиран, когато научи как Левски и неговият верен ятак бай Иван Арабаджията съвсем не на шега съставят план как да убият жената на бай Иван ! За щастие планът не се е осъществил.
Някой любознателен и по-досетлив читател би могъл да ми възрази, че не е възможно Дяконът чак дотам да се е дистанцирал от православната вяра, щом като в началото на тефтерчето си е записал тропара за празника на
Кирил и Методий: “Яко апостолом единонравнии и словенских стран…”. Обаче 11 май, празнуването на славянските просветители, се е въвело през 50-те години на XIX век от светски лица – учителите Найден Геров и Йоаким Груев и впоследствие е било “въцърковено”. Следователно дори и тефтерчето подсказва влечението на Васил Левски повече към светското, към действения, а не към съзерцателния живот.
Томас Ман, чувствайки, че с времето творчеството на Достоевски все повече се преекспонира и възвеличава, е написал есе “Достоевски – с мярка”. Аз бих желал да перифразирам – “За Левски – с мярка” !
Иван Симеонов
