визитка:
Левон Хампарцумян е дипломиран инженер-химик. Професионалният му опит е свързан с ръководни позиции в PriceWaterHouse Coopers и Earnst&Young. В периода 1999 г. – 2001 г. той е последователно заместник-министър на икономиката и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. През 2001 г. Левон Хампарцумян става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк. От 2008 до 2012 г. Левон Хампарцумян е председател на Настоятелството на Софийски университет „Свети Климент Охридски“. От 2015 г. е председател на Обществения съвет на TELUS International, а от 2017 г. е и член на Почетния тръст на Фондация „Международна награда на херцога на Единбург – България“. През 2007 г. Фондация „Атанас Буров” му връчва приза „Буров” за банково управление. Обявяван е два пъти за „Банкер на годината“ – от списание Finance Central Europe през 2005 г. и от вестник „Банкеръ“ през 2007 г. През 2012 г. списание “Мениджър” му връчва приза за „Мениджър на годината“. Левон Хампарцумян е носител на Ордена на звездата на италианската солидарност (Ordine della Stella della Solidarietà Italiana) и получава титлата Комендаторе от Президента на Република Италия Джорджо Наполитано през 2008 г. През 2015 г. е удостоен с Голям сребърен почетен знак за заслуги за Република Австрия. Левон Хампарцумян е член на Управителния съвет на БОРИКА и на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, като в периода април 2005 – април 2008 г. и април 2011 – април 2015 г. е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Член е на борда на Българския форум на бизнес лидерите и на Управителния съвет на Института за пазарна икономикa.
Левон Хампарцумян: Опитът е другото име на грешките ни
Господин Хампарцумян, имате много интересна кариера. Как от инженер-химик стигнахте до висшия ешелон на банковото дело?
– Парадоксалното е, че никога не съм работил като инженер-химик . След като завърших Химико-технологическия институт, започнах в Централния институт по изчислителна техника, който подкрепяше информационните технологии. Това на практика беше днешната специалност – копиране на технологии, но беше доста творческо занимание в креативна обстановка. След промените в България си мислехме, че големите индустриални проекти ще дойдат у нас много бързо. С Мартин Заимов, с когото сме приятели от години, направихме консултантско-одиторска компания. След като видяхме че тези проекти няма да започнат скоро, стартирахме консултинг със Световната банка, с МВФ, приватизацията и нейната подготовка. После пък ми предложиха да стана шеф на департамент "Бизнес развитие" на компанията Pricewaterhouse-Coopers, впоследствие и в българския офис на Ernst&Young. Имаше обучения, квалификации, което беше плавен преход във финансовата индустрия.
После бях в държавната администрация – като заместник-министър на икономиката, след това изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Там също свърших добра работа. Повечето компании, в които са влезли инвеститори тогава, са в добро здраве и към момента. И след това всъщност ме намериха от "Уникредит" чрез компания за headhunters. Предложиха ми позицията Главен изпълнителен директор и Председател на УС на "Уникредит Булбанк".
На коя длъжност сте се чувствали най-комфортно и къде Ви е било най-трудно?
– Бих цитирал Конфуций: "когато човек харесва това, което прави и прави това, което харесва, всъщност няма нито един работен ден през живота си". Навсякъде съм се чувствал комфортно. Защото ако човек иска да прави нещо и не се чувства добре, трябва да опита да си разшири зоната на комфорт. Ако не се получи – значи не е за тази работа. Всеки проблем би трябвало да има решение. Ако няма – значи не е проблем, а някакъв факт, който не можеш да промениш и трябва да се съобразиш с него.
След 18 години начело на „Уникредит Булбанк” през април 2019-а ще напуснете изпълнителните позиции в банката. Правили ли сте си равносметка за успехите, които сте постигнали през този период?
– Равносметката е нещо, което други хора правят вместо теб. Дал съм най-доброто, което мога. Освен това не се разделям с "Уникредит", а ще продължа като председател на Надзорния съвет на УниКредит Булбанк. Позицията ми ще бъде по-малко видима и с по-малко ежедневни ангажименти, но това не я прави по-малко отговорна. Много отдавна съм престанал да се интересувам от йерархичната си позиция – тя е такава, каквато е. Отдавна се опитвам да бъда пръв между равни. Колкото си по-високо, толкова повече отговорност имаш. А арогантното упражняване на власт води до негативна реакция от страна на служителите. Разбира се, всеки прави грешки. В дългосрочен план обаче другото име на грешките ни е опит.
Трябва да имаме предвид и че в бизнеса, включително и в нашия, най-големият грях не е взимането на грешно решение, при положение, че не е катастрофално, а невземането на решение.
Друг фактор, които не е за подценяване е, че банкерската професия е лесна мишена за популизъм. Положителното е, че ние имаме привилегията да работим с изключително дисциплинирани кредитополучатели, каквито са българите. Обикновено колкото е по-малък кредитът, толкова по-добри са показателите. Има хора, които са объркали живота си или поради някакви обстоятелства са свръхзадлъжнели. Те са единици, но понякога намират публична подкрепа. И за тях се говори повече, отколкото си заслужава. Това е много лесен начин за печелене на популярност.
На базата на опита Ви, кой е най-ценният съвет, който бихте дали на следващото поколение банкери?
– Няма как да е един универсален съвет. Всъщност банките, не само в България, но и в света, са изчерпали капацитета си за растеж на базата на продукти. Модерните и успешни бизнеси са базирани на процеси и платформи – например Amazon, Google, eBay и това оптимизира резултатите им. Фундаментално погледнато, нашата работа в следващите години е от продуктово базиран растеж да вървим към такъв, базиран на дигитални процеси. Дигиталната трансформация е компонент на целия модел, който успешните банки ще имат в бъдеще. Съветът ми е – гответе се за момента, в който банките ще бъдат по-скоро IT компании и ще предлагат не само финансови услуги.
Спечелихте наградата "Банкер на годината" за цялостен принос в развитието на банковия сектор. Къде в богатата си колекция от призове бихте поставили статуетката на вестник "Банкеръ"?
– В офиса, до мен. Приятно е да си заобиколен от „успехите си“ и от тези на колегите ти, защото имате обща цел и заедно работите за нея. Все пак догодина "Уникредит" ще направи 20 години откакто е на българския пазар – от октомври 2000 година. Аз съм в банката от септември 2001-ва. През цялото това време сме гледали да изпълняваме добре ролята ни на посредник, предлагащ финансови услуги. И от резултатите ни се вижда, че сме успели.
Банковият сектор в България върви стабилно по пътя на окрупняването и дигитализацията. Какви са плановете на "Уникредит Булбанк" в тази насока?
– Когато си бил "на върха на хранителната пирамида" толкова години, се опитваш да останеш там. Трансформацията и дигитализацията не са цели, а средства за ефективно предлагане на финансови услуги. Необходими са модерни дигитални процеси, тъй като клиентите ни вече искат достъп до финансите си 24/7. Това нещо се случва все по-динамично при нас по различни канали. Ако влезете в някой от новите ни клонове, ще видите една много по-открита, по-гъвкава и по-прозрачна среда. Трансформацията е очевидна. Спомняте си как преди десет години всички тичаха в петък на обяд в банките, защото през уикенда са затворени. Това вече няма как да стане, най-малкото заради мобилното банкиране и другите канали, които не зависят от физическото присъствие.
В същото време последното никога няма да изчезне напълно. В по-развити държави от нас, като Япония, хората са готови да плащат премия за услуги, предоставяни от банков служител. Затова дигитализацията не е цел. Ако се опитате да автоматизирате хаоса, няма да се случи нищо. Първо, трябва да се подредят нещата в ясен процес.
Дигитализирането не е финалната стъпка. След това трябва да предлагате продукти, които хората да припознаят като удобни, атрактивни и евтини. Когато казваме, че нашият бизнес е центриран около клиентите, това не е клише, нито е новина. Всяка успешна търговия е свързана с това да имаш доволни клиенти особено в среда на висока конкуренция, каквато е финансовата.
В тази връзка, окрупняването на пазара е естествен процес. Дори мисля, че рано или късно ще се появи идея българският национален капитал във финансовата сфера да бъде окрупнен. Това зависи от много фактори, включително и от егото на акционерите. Заради размера на икономиката ни, голямото фрагментиране на пазара води до неефективност. Една малка банка от големите европейски страни е по-голяма от нашите. Така че малките български банки "не се виждат на радара". В един момент ще има чисто икономически причини, които ще доведат до подобен проект. И това е в обозримото бъдеще.
Кои са най-сериозните предизвикателства пред банките у нас сега?
– Да бъдат по-ефективни. Регулацията ни кара да имаме достатъчно буфери, за да се оправим с предизвикателствата на циклите в икономиката. В момента сме във възходящ цикъл, при него мениджърските грешки почти автоматично се компенсират. Когато се обърне цикълът – става обратното и най-малки неща могат да послужат като "спусък" за по-големи несполуки. Затова създаването на подходяща система от буфери е важно.
Какво да очакват българският бизнес, банките и обикновените граждани след въвеждането на еврото?
– Една по-стабилна среда за тези, които са икономически по-активни. Може би по-висока ефективност от транзакциите, които правят. Като цяло по-висока репутация на държавата ни, която ще бъде член на един привилегирован клуб на богати и успешни държави. Ако погледнем към Англия – именно икономически активната част от хората там е против Брезкит.
Като топ банкер вероятно пътувате много. Къде се чувствате най-уютно и кои са най-любимите ви места за ваканция или кратък отдих?
– Най-любимите ми места за пътуване са по-далече отколкото бих искал да бъдат. Но истината е, че всяко място си има чар. Признавам си – предпочитам по-развития свят. Но сред дестинациите, които планирам да посетя, е Виетнам.
Запален сте по градинарството, фотографията и кулинарията. Как разпределяте времето си за толкова хобита?
– Забавлявам си се с разни неща. Като пътувам снимам много. Напоследък макрофотографията и подводната ми е много интересна. Бих могъл да си изкарвам хляба и с фотошоп.
Гледам да намирам време за всички тези хобита, защото това ми помага да постигам вътрешен баланс. Според мен, най-важно е човек да има такъв. Тогава, каквото и да ти се случи, не може да те събори.
Може ли да кажете, че Вие сте постигнали вътрешен баланс?
– Надявам се, поне се опитвам. Старая се да бъда активен и физически. Във фитнес не може да ме вкарате, но градинарството например също си е голямо физическо натоварване. То ме зарежда. Имам малка земеделска площ в градината си, но там отглеждам предимно неща, които не мога да си купя, като едни малки японски чушки- шишито. Някои от тях са люти, със зехтин и сол стават много вкусни. Отглеждам и тиквички за панирани цветове– италиански специалитет. А пресен домат рано сутрин, докато още не се е стоплил от слънцето, е страхотен старт на деня.
Какво може да Ви развълнува или зарадва приятно?
– Много неща, човек трябва да търси позитивни емоции и да им се радва. Балансираният човек по-лесно намира причини да бъде доволен. Това е проблем в по-динамичните индустриални общества, където животът става по-лесен, а пък хората започват да се чувстват все по-неудовлетворени. В България нямаме тази степен на отчужденост, както в големите градове по света. Българите не ходят по психоаналитици. Когато имаме проблем, сядаме на по чаша с приятели и ни става по-добре.
Мислили ли сте с какво бихте се занимавали, когато приключите с банковото дело? Имате ли нереализирана мечта?
– Всичко, което ми е било интересно и съм искал да правя, съм намирал начин да го реализирам. Ще продължа по този начин.
