Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Сделката между САЩ и Китай по повод на търговските им спорове, които прераснаха в открита търговска война, е неизбежна. Въпросът е не дали, а кога тя ще стане факт. Това, че Щатите не повишиха вносните мита за китайски стоки до 25% в началото на март, е повече от красноречиво. Безпристрастните статистически данни сочат повишена производствена дейност и от двете страни на Тихия океан. Китайският производствен индекс се повиши от 48.3 до 49.9, докато щатският отчете ръст от 56.6 до 56.8 на сто.
Брутният вътрешен продект (БВП) на САЩ нараства с 2.6% на тримесечна база, което е значително по-добро от очакваните 2.2 процента. Останалите данни, които допълват икономическата картина в САЩ, са повече от добри – има умерен инфлационен ръст от порядъка на 1.6%, ниска безработица и високо потребителско доверие.
В еврозоната нещата също не са никак зле. Налице е обща инфлация от 1.4% с данни за увеличаваща се такава в Германия и във Франция. Брутният вътрешен продукт е с ръст от 1.2%, а заетостта се увеличава със стабилни темпове.
Основната лихва на Щатите може и да се покачи още, но с не повече 25 базисни точки от настоящите 2.5%, т.е. до 2.75 процента. Европейската централна банка (ЕЦБ) има готовност отново да се притече на помощ на банковата система при нужда. Нали в края на предишната година Марио Драги обяви края на програмата за финансово стимулиране. На фона на умерената икономическа активност и предстоящата есенна смяна на ръководството на банката едва ли ще станем свидетели на каквато и да е промяна на лихвената политика. Основната лихва най-вероятно ще остане във фризера на нивото си от минус 0.4 на сто.
Оптимизмът сред пазарните участници расте. Увеличават се и цените. Позитивното настроение на пазарните участници от началото на годината вече прелива в пролетното оживление. Факт е, че борсовите индекси, както и доходността на десетгодишните държавни облигации отново се извисяват нагоре.
От началото на годината ускорението на китайския Shanghai Comp. нагоре вече надскача шеметните 20 процента. Щатският Down Jones Industrial Average и немският борсов индекс DAX отчитат ръстове от 11 на сто. Участниците на фондовите пазари са във възторг. Засега.
Позитивните нагласи за развитието на световната икономика повишиха цената на петрола с 26% за първите два месеца на годината, а на цветните метали никел, мед и алуминий с по 20, 10 и 5 на сто.
Повиши се цената и на десетгодишните облигационни емисии на страните от Централна и Източна Европа. С цели 5 евро поскъпнаха гръцките десетгодишни облигации, с 3 евро – тези на Унгария и Русия, и с по 2 евро – книжата на Полша, Румъния и Турция.
Българската най-дългосрочна еврооблигационна емисия – с падеж 2035 г., поскъпна с 6 евро от началото на годината, а доходността й се срина с 40 базисни точки от 2.62% в края на декември до 2.22% в момента. Тези с падеж 2028-а и 2027 г. добавиха по 3 евро към стойността си, като доходността им се понижи от 1.49 до 1.13% на годишна база за първата и от 1.25 до 0.90% за втората. Цената на емисията ни с падеж 2024 г. нарасна с 1 евро от началото на годината, като годишната й възвръщаемост, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи от 0.48 до 0.22 на сто.
Допълнителен натиск върху цените на българските еврооблигационни емисии оказва и търсенето им от български инвеститори, които поради липса на нови левови емисии държавни ценни книжа се преориентират към евровите такива. Министерството на финансите отчита 1.5 млрд. лв. излишък в държавната хазна за първите два месеца. При това положение няма да има нужда да се емитират нови емисии за покриване на държавният дефицит, защото такъв просто няма.
