По консервативни оценки почти половин милиард лева се губи ежегодно от некоректно отчитане на продажби и обороти. Над триста и тридесет от тях са от неплатени данъци и осигуровки в т.нар. кешови икономически сектори – заведения за обществено хранене, барове, дискотеки, търговци на дребно на храни и облека, места за настаняване, останалите – над 160 млн., са неплатени публични задължения от търговци, извършващи продажби през електронни магазини. Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на парламентарния контрол.
"Целта на промените е борбата със сенчестата икономика. Спрямо 2014 г. с 50 на сто се подобрява събираемостта на данъчните приходи, или близо 14 млрд. лева повече, което надхвърля темповете на нарастване на икономиката", каза Горанов.
Във връзка с това той напомни за предложените за обществено обсъждане промени в Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В кулоарите на парламента той обясни, че ако се докаже това, ще стане ясно до каква наглост стигат злоупотребите в социалната система. Случаят било изключително неприятен.
Към момента не била ясна сумата, за която става въпрос. "Ако говорим за пенсиониране на служители в рудодобива, те се пенсионират при условията на първа категория труд, с доста прилични месечни пенсии", коментира финансист номер едно.
Припомняме, че по-рано днес ГДБОП и спецпрокуратурата започнаха операция срещу злоупотреби с издаване на ТЕЛК решения и източване на НОИ.
Горанов коментира и темата, предизвикала напрежение сред депутатите малко след като парламентът с гласовете на ГЕРБ и ДПС прие амнистията на първо четене с измененията в Закона за вероизповеданията. Преди тази промяна Народното събрание прие вероизповеданията у нас да получават финансиране от държавата като мярка срещу влияние на чужди държави.
"Едно от вероизповеданията дължи по-голяма сума, но ако не се опростят дълговете, целта за спиране на влиянието отвън нямаше да бъде осъществена", смята Горанов. – "Случаят действително е по-особен. Тук не говорим за стопански или търговски субекти, а за регистрирани вероизповедания. Основната цел на закона беше в максимална степен и бързо да намалим възможните влияния на външни разузнавателни служби и външни влияния върху отделните вероизповедания, които да ги тласкат като мрежа за нездравословно влияние върху процесите в нашето общество", обясни той.
