Александър Маринов
Българският парламент агонизира. Към изначалната му неспособност да прави качествени закони и да контролира изпълнителната власт се прибавиха задълбочаващите се увреждания в тъканта на управляващото мнозинство. Опозицията на свой ред се раздели на "радикална" (БСП) и "конструктивна" (останалите). Около година сътресенията бяха овладявани с помощта на въздействие върху "системната опозиция" чрез метода на моркова (за ДПС) и тоягата (за "човека-партия" Марешки).
Сериозни грешки в управлението, лични амбиции и непоносимости бързо изчерпаха жизнения ресурс на прилагания властови модел. При това положение бе въпрос на време някой да наруши крехкото равновесие, като се възползва от слабостта на управляващите.
Ако се абстрахираме от щетите, които властта сама си причини, първият сериозен удар очаквано бе нанесен от БСП. Напускането на парламента породи огромни трудности, сред които всекидневното осигуряване на кворум е най-малката. Неслучайно Георги Марков, политик с огромен парламентарен опит, си позволи публично да постави летална диагноза на това Народно събрание и да призове Бойко Борисов да предизвика разпускането му. Марков, както и всеки компетентен наблюдател, е наясно с нарасналата до непоносимост политическа цена за ГЕРБ да носи основната политическа отговорност в токсичната компания на патриотите, ДПС и Марешки.
Първото потвърждение на правотата му дойде след грубоватия, но съвършено откровен опит за рекет от страна на "Воля". Последиците са много по-сериозни, отколкото се представят засега. Проблемът не е в невъзможността да се отпусне примката на правоприлагането около врата на Марешки – ГЕРБ имат огромен опит при използването на държавата в ролята ту на майка, ту на мащеха. Всяка отстъпка към него (да не говорим за първосигналните медийни изяви на Цветан Цветанов) обаче руши и без това усложнените отношения с официалния коалиционен партньор.
Решаващата дума за момента на евтаназията на умиращия парламент обаче ще принадлежи на ДПС. Основният въпрос е какво още иска да извлече от ГЕРБ и как планира да използва във времето това стечение на събитията. При това ДПС има преимуществото да държат всички важни лостове, поне докато БСП е извън парламента.
Нека отново повторим – тук става дума не за кворумната аритметика на нивото на Цветанов, а за калкулиране на много по-сериозни политически ходове. Всяка възможна стъпка на ДПС в момента има потенциала да влияе върху отношенията в триъгълника ГЕРБ-Патриоти-Марешки – да ги успокои временно или да ги взриви. Освен това Движението има едно съществено предимство – предлаганите от него сделки може и да не са най-изгодните за другата страна, но се изпълняват; поведението му е предвидимо – за разлика от всекидневните крамоли и извъртания на останалите.
Между ДПС и ГЕРБ има едно важно тактическо съвпадение на интереси – независимо от различията в мотивите и за двете партии в момента ключово значение има постигането на максимално добър резултат на изборите за Европейски парламент. За разлика от тях, "Воля" няма дори и теоретични шансове, а предизвестеният разпад на Патриотите ще ограничи съперничеството (а оттук ще минимизира резултата) до тесния периметър на твърдите им ядра.
За възприетата от ГЕРБ тактика на печелене на време (какъв е нейният смисъл е друг въпрос) е от жизнено значение да победи БСП или поне да вземе не по-малко мандати. Това се преценява като важно условие за външната (ЕНП) подкрепа за партията и лично за Борисов (а и за аспирациите на Цветанов). За ДПС решителният характер на евровота се обуславя от необходимостта от потвърждаване и укрепване на влиянието сред собствения електорат като противодействие на засилващия се натиск от Турция. При възможното разпиляване на значителна част от гласовете за партии и коалиции, оставащи под бариерата, ДПС има шанс дори да подобри резултата си в сравнение с предишните евроизбори.
Следователно от гледна точка на предстоящите гласувания в парламента и напасването на новата изборна администрация е възможно да се постигне някакво споразумение между ГЕРБ и ДПС, дори при риск това да разруши окончателно отношенията в управляващата коалиция. Едва ли някой в ГЕРБ има илюзии относно нейното бъдеще – постоянно потваряното намерение да се изкара мандатът докрай е само един от индикаторите. По-скоро вече се обмисля аргументацията за последващите стъпки. Борисов лесно ще прибегне до вече използвана теза – "ние не сме виновни, че коалиционните партньори се изпокараха помежду си". А твърде вероятният провал на Патриотите ще даде основания да се повтори сценарият от 2014 г., макар и с разменени роли.
Една от пречките за постигане на краткосрочна сделка между ГЕРБ и ДПС са силните лични връзки между Борисов и Реджеп Ердоган. Българският премиер едва ли ще има куража открито да се противопостави на приведения в действие план на турската държава да ерозира влиянието на ДПС (на първо време – сред ромския електорат) и дори да го превземе отвътре. Той най-вероятно ще се опита да приложи любимия си подход на лавиране и снишаване. И тук решаващо значение ще има умението на ръководството на ДПС да изиграе правилно козовете си.
Към дадения момент вероятно най-ефективният лост за натиск върху ГЕРБ е незабавното предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Проблемът на най-голямата партия не е в недостатъчната готовност – напротив, има достатъчно информация, че структурите на ГЕРБ са приведени в мобилизация за такъв вариант. Кондицията им сега със сигурност е по-добра в сравнение с БСП. Основното опасение е свързано с потенциалните щети, които може да нанесе назначеното от президента служебно правителство. Ако то не повтори "неволната" безпомощност на кабинета "Герджиков", а ефективно блокира машината за манипулиране на изборните резултати и компетентно покаже на обществото (не)свършеното от управляващите, това може да създаде условия за качествено различен, наистина информиран обществен избор.
С пълно основание може да се каже, че идва моментът на истината за ДПС и неговото ръководство. Ако успее да оползотвори създадената благоприятна ситуация, Движението има шанс да се укрепи и да създаде предпоставки за предефиниране на своята роля в предстоящото сериозно разместване на политическите пластове у нас. И обратното – ако пропусне да изиграе по най-добрия начин козовете си, перспективите съвсем не са благоприятни. Защото офанзивата от юг ще се засилва. Друг е въпросът, че опитите за засилване на турското влияние в България, включително и чрез преструктуриране на политическото пространство, определено не са проблем само на ДПС.
