Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Пазарите остават под напрежение след серията от противоречиви данни за геополитическата обстановка и за състоянието и перспективите на световната икономика.
Производствената активност на Европа линее вече втора поредна година. Това състояние е в тясна взаимовръзка със състоянието на контрагентите, което не е много бляскаво. Ето защо последно излезлите миналия петък данни за еврозоната се оказаха по-лоши от очакваното и потопиха борсовите индекси, както и доходността на десетегодишните държавни облигационни емисии.
Индустриалното производство на Щатите също се забавя. Промишлената активност се охлажда и този процес може да се задълбочи, защото намаляват и новите поръчки. Инфлационният натиск също отслабва. Затова не бива да ни учудва, че пазарните настроения около движението на лихвите в Щатите претърпяха обрат, при това драматичен. Само допреди два месеца повечето от пазарните участници смятаха, че вероятността да се повишат лихвите в най-голямата икономика е много висока, докато в момента скоростно надделява мнението, че трябва да се очаква Фед да понижи основната лихва при това съвсем скоро – до края на сегашната година.
Брексит продължава да тъне в гъста лондонска мъгла. Ситуацията на Острова стана още по-неясна.
Сделката между САЩ и Китай се очаква, но все още я няма. Междувременно в Поднебесната империя вече се заговори не само за забавяне на темповете на ръст и за охлаждане на инфлационните процеси, но и дори за дефлация.
Пазарните участници остават в тягостно очакване на по-добри данни, но те така и не се появиха. Поне не и през тази седмица. Затова не бива да ни учудва, че през този период цените на по-рисковите корпоративни книжа се понижиха за сметка на по-сигурните и по-нискодоходни държавни книжа.
Водещите борсови индекси Down Jones Industrial Average в САЩ, NIKKEI – в Япония, DAX – в Германия, и Shanghai Comp. – в Китай, отчетоха минимални спадове през изминалата седмица от порядъка на 1 до 2 процента.
Съвсем естествено се засили интересът към държавните ценни книжа. Цените на десетгодишните държавни американски и германски облигационни емисии се устремиха мощно нагоре, добавяйки към цените си 1.5 долара/евро. Не мога да пропусна факта, че германските книжа вече носят отрицателна доходност – от минус 0.08%, след като доходността им се потопи с цели 16 базисни в рамките само на пет работни дни.
Руските облигации поскъпнаха с 1 долар, а теза на Унгария и Полша – с по 0.6 евро. Румънските десетгодишни книжа добавиха 0.33 евро. Доверието в Турция ерозира много бързо и цената на книжата им се срина с 4.4 долара за последната една седмица, като доходността им се повиши със 74 базисни точки до 7.6% на годишна база.
Набраха скорост и цените на българските еврооблигационни емисии. По-дългосрочните – с падежи 2035-а, 2028-а и 2027 г., поскъпнаха с по 1.14, 0.94 и 0.64 евро. Дълговите книжа с падежи 2024-а и 2023 г. добавиха по 0.19 и 0.12 евро. Носената от тях доходност се понижи значително – с по 10 базисни точки за по-дългосрочните емисии и до 4 базисни точки за по-краткосрочните. Те са с остатъчна срочност от съответно 16, 9, 8, 5.5 и 4 години до падеж и носят доходност от 2.05, 0.96, 0.77, 0.18 и 0.05% на годишна база.
Доходността на деноминираните в левове облигации, търгувани на вътрешния пазар – със срочност осем години, е 0.55% годишно, а на тези с падеж след 5.5 и 3 години доходността е от 0.18% и минус 0.11% годишно.
