През последните дни Бойко Борисов и Цветан Цветанов неколкократно са разговаряли по телефона за създалата се ситуация около "Апартаметгейт". Но каквото и да са си казали, след подадените оставки на правосъдния министър Цецка Цачева и двама заместник-министри, закупили жилища на ниски цени, нямаше как своята политическа отговорност да не поеме и дясната ръка на Борисов. Пък и в отсъствието на Цветанов Борисов свика Изпълнителната комисия, която е подкрепила неговото решение партийният му заместник да се оттегли от парламента и заеманите там постове.
Цветанов обаче обяви, че сам е взел решението си, след като го обсъдил със съпругата си, и настоя да се прекратят всички спекулации. "Няма драма от това, че председателят на парламентарната група на ГЕРБ ще напусне 44-ия парламент, ще бъда заместник-председател на партията и ще оглавя предизборния щаб. Винаги съм се ръководил от семейните ценности. Знам, че ако има проблем, страдат децата. Ако има развод, страдат децата", обясни Цветанов. След което подчерта, че за него ГЕРБ е кауза и никога няма да направи нещо, което да доведе до разделението на партията.
Във всяка нормална държава би било странно, разбира се, предизборната кампания на управляващата формация да се ръководи от човек, забъркал се в една неособено чиста от морална гледна точка история, само че у нас на такива неща не обръщат особено внимание. Самият Цветанов като че ли така и не осъзнава в какво се състои вината му – оправдава се, че не е направил никакво престъпление, и е убеден, че е жертва на "добре планирано мероприятие" заради евроизборите, както и заради негови решения и коментари през годините. В емоционалното си изявление Цветанов заяви, че действително му е болно за всичко, което се изляло към него и към групата. "Ветрове брулят високите върхове", заключи той, което в неговия случай не звучи сериозно.
Въпрос на време беше вътрешнопартийната драма в ГЕРБ да изплува на повърхността. И катализатор за нейното разголване се оказа скандалът с апартаментите на хора от властта, закупени на занижени цени. Обществото в България винаги е било много чувствително на тема имоти и пари на властимащите, но вторият човек в ГЕРБ и други негови съпартийци очевидно не притежават сензори за тази специфика.
Всъщност от месеци се забелязват индикации, че нещата между премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и председателя на парламентарната група Цветан Цветанов не вървят гладко. На моменти депутатите сякаш се движеха по свой собствен дневен ред, различен от този на Борисов и правителството. В рамките на няма и месец – умишлено или случайно, Цветанов сътвори два големи гафа, които удариха пряко по имиджа на министър-председателя и партията – вдигането на прага на преференциите в Изборния закон и опита за опрощаване на дълговете на Главното мюфтийство. И двете действия свързаха ГЕРБ с ДПС – нещо, което раздразни Борисов изключително много, и той влезе в ролята си на пожарникар, за да минимизира репутационните щети. В този смисъл "Апартаментгейт" гръмна като по поръчка на Бойко Борисов и му даде възможност да си "отвоюва" партията преди изборите за Европейски парламент.
Премиерът и лидер на ГЕРБ допусна огромна грешка, като покрай българското европредседателство и след него се отдаде на международна дейност, вживя се в ролята на голям геополитик, а всички вътрешни дела остави в ръцете на министрите и на партийния си заместник и шеф на депутатите. Това даде възможност на Цветанов да хване здраво юздите на партийните структури по места, на народните представители, а според някои анализатори и на службите. Концентрирането на много власт очевидно му даде самочувствие. Започна да играе своя самостоятелна игра, дори да се противопоставя на волята и решения на лидера си, а и сякаш по-смело да поглежда към премиерското кресло. Да си припомним спасяването на депутата Делян Добрев, чиято оставка беше поискана от Борисов заради "Кумгейт" – и беше подадена. Но Цветанов мобилизира структурите в негова защита и Добрев си я оттегли. Така вторият човек в ГЕРБ демонстрира натрупаната власт и възможностите си.
Силовият подход на работа, който Цветанов наложи в парламента – законите да се приемат и поправят бързо – без дебати, без оценка на въздействието или обществено обсъждане, само с натискане на копчетата от партийните войници, удари по имиджа на Народното събрание. А незачитането на аргументите на опозицията, игнорирането на каквото и да било различно мнение също спомогнаха за напускането на пленарната зала от БСП. Доколко е разумен този ход е отделен въпрос, но със сигурност "пак се изложихме пред чужденците". Редицата лобистки промени, вкарани в законите, също се пишат на гърба на Цветанов, макар и внесени от различни депутати от ГЕРБ.
Реално погледнато, Цветан Цветанов си е силовак по манталитет и с каквато и сфера на дейност да се заеме, ще наложи този твърд, уставен подход. Това се видя добре и когато беше вътрешен министър в първия кабинет на Борисов. Заради тръшкането на разни хора по земята и арести без надлежни доказателства България сега плаща стотици евро обезщетения, присъдени на потърпевшите от съда в Страсбург. Поради тази причина Борисов повече не го направи министър, а му повери парламентарната група и дейността на Народното събрание.
Според анализатори в ГЕРБ винаги е имало два лагера, между които Бойко Борисов е балансирал. Единият е около Цветанов – той е именно твърдият, праволинейният, безкомпромисният. А другият е около вицепремиера Томислав Дончев и Румяна Бъчварова. Това е по-либералното, прозападно ориентирано крило. Но Цветанов реши да изземе и тази роля. Месеци наред последователно той налага имиджа си на човека на Запада и САЩ в България. Което пък поставяше Борисов в неудобна ситуация, защото създаваше впечатление, че се е позиционирал на Изток. Въпрос на време беше лидерът на ГЕРБ да предприеме стъпки за мащабно политическо разчистване на вътрешнопартийния терен. Или да проведе наказателна операция "Всяка жаба да си знае гьола".
Въпреки тревогите на коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединени патриоти", че без Цветан Цветанов парламентът ще работи по-трудно, по-сложно ще бъде събирането на кворума, Народното събрание ще продължи своята дейност. Говореше се, че Красимир Велчев, който е с Борисов от първия ден на създаването на партията, или Менда Стоянова ще поемат парламентарната група. В крайна сметка лекарката Даниела Дариткова стана шеф на депутатите. Очаква се да има промени и в предварително наредената листа за евроизборите. Водаческото място на еврокомисаря Мария Габриел вече не било толкова сигурно.
ГЕРБ е лидерска партия, което предполага, че тя може да съществува без всеки друг, само не и без лидера си. Така че Борисов е прав, когато твърди, че той е създал партията, независимо че Цветанов е изградил структурите. Не едно и две знакови лица – като Искра Фидосова например, си отидоха от ГЕРБ през годините, но това не й се отрази негативно. "Втората цигулка" си остава втора, колкото и власт да съсредоточи в ръцете си. Членовете и симпатизантите винаги са лоялни към лидера и вземат неговата страна. От САЩ, където участва в конференция, посветена на сигурността, Цветанов се опита да задейства структурите в своя защита, но не се получи. Като изключим пъргавата благоевградска организация, която първа излезе с декларация (и единствена), другите не посмяха да се противопоставят на волята на Борисов. Рехава и анемична остана и реанимираната група във Фейсбук "Цветанов е невинен!", създадена преди няколко години, когато срещу него се водеха дела. Там се мъдри само постът на Ирена Соколова, председател на "Жени – ГЕРБ", в който тя нарича "Апартаментгейт" зловредна акция на социопати.
Интересно е, че шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов също написа пост в защита на Цветанов, но после го изтри. Тази ситуация вероятно също е подсказала на Цветанов кое е правилното решение и го е отказала от съпротива.
Да си припомним Касим Дал, който дълги години беше дясната ръка на Ахмед Доган, също като Цветан Цветанов неуморно обикаляше местните структури и знаеше поименно всичките им ръководители и активисти. Когато той напусна ДПС, нито една структура не го последва и доста бързо беше забравен. А и въпреки отличните си организационни способности не можа да създаде жизнена партия.
От друга страна, редица лидерски партии не оцеляха след оттеглянето на техните водачи – независимо какви запомнящи се личности имаше в тях. Най-яркият пример е НДСВ. След като Симеон Сакскобургготски излезе от политиката, не можаха да я спасят нито напористата евродепутатка Антония Първанова, нито социалния ексминистър Христина Христова, нито формалният триумвират съпредседатели – Станимир Илчев, Олимпи Кътев и Съби Давидов.
