Шефът на антикорупционната комисия Пламен Георгиев е ипотекирал в банка част от жилището си, за която самият той е категоричен, че не е негова собственост. Това показва проверката на ипотеката, която обезпечава жилищния му кредит, с която bTV разполага.
През април 2017 г. Георгиев придобива апартамент срещу сумата от 293 хиляди лева. Сделката е финансирана с банков кредит от близо 190 хиляди лева. В нотариалния акт на антикорупционния шеф попада и вече добре известната тераса със зидана постройка. В имуществената си декларация обаче Георгиев пропуска въпросната тераса, обявява само апартамент от 156 квадрата и тераса от 48 квадрата.
Преди дни в официална позиция антикорупционният шеф категорично отрече да е собственик на недекларираните 186 квадрата: „Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици”.
Според юристи по вещно право обаче тя е негова собственост, щом е вписана в нотариалния акт, и трябва да бъде декларирана.
В договора на антикорупционния шеф за жилищен кредит пише друго. Спорната тераса е ипотекирана от Пламен Георгиев като негова собственост: „Ипотеката се вписва върху следния недвижим имот, собственост на Пламен Георгиев Димитров, застроена площ от 16 квадратни метра, състоящо се от галерия и баня-тоалетна и тераса – плосък покрив с площ от 186 квадратни метра”. С други думи, пред банката Пламен Георгиев обявява терасата за негова собственост, а пред обществото казва обратното.
Каква е причината за това разминаване и коя от двете версии е истинската? На този въпрос все още нямаме отговор, тъй като антикорупционният шеф не откликна на поканите ни за интервю.
Дългогодишният адвокат по вещно право Валя Гигова обяснява, че ако Георгиев е смятал, че терасата е обща част, то тя не би следвало да е описана в нотариалния му акт. По думите ѝ ако терасата не е на Георгиев, това би направило ипотеката нищожна: „Ипотека, който не принадлежи на този, който ипотекира е нищожна и тогава банката при едно принудително изпълнение, ако не се изпълняват доброволно задълженията, няма да може да се удовлетвори”.
Наказателният кодекс е строг в случаите, когато пред банката е подадена невярна информация: „Който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева”.
