Природозащитни и научни организации от десет държави по поречието на река Дунав, сред които и WWF България, обединиха усилия, за да помогнат за спасяването на едни от най-застрашените риби в света. Запазили се почти непроменени през последните 200 милиона години, днес есетрите са останали със съвсем малко естествени местообитания. В долното течение на реката, преминаващо и по границата между България и Румъния, се срещат голяма част от жизнеспособните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз.
Като част от дейностите по възстановяването на мигриращите риби в Дунавския басейн WWF и партньори извършиха зарибяване с едногодишни изкуствено отгледани руски есетри в околностите на град Исакча в Румъния. Някога руската есетра е била най-често срещаният есетров вид в Дунав. Проучвания обаче сочат, че само за четири години уловът ѝ е спаднал с 99 %. Възстановяването на критично застаршените ѝ популации изисква прилагането на съвременни консервационни методи. Затова преди да бъдат пуснати във водата, рибите бяха маркирани за да бъдат идентифицирани в случай на повторно улавяне. Това ще осигури ценни данни за миграционния им път, както и за процента на оцелелите екземпляри.
По същото време зарибяване на река Дунав беше извършено и в района на унгарското градче Бажа. За целта бяха използвани риби от най-малкия есетров вид – чигата. За разлика от другите видове тя не мигрира от Черно море през размножителния период, а а живее изцяло в сладки води. Изминавайки максимално миграционно разстояние по реката от малко над 300 км, в наши дни чигата е най-разпространеният есетров вид в Дунав.
Мигриращите риби са обективен показател за екологичното състояние на реката, особено по отношение на функцията ѝ като екологичен коридор. Но все по-сериозната човешка намеса поставя непреодолими бариери по техния миграционен маршрут. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите вече не могат да се придвижват нагоре по течението на реката, за да се размножават и да достигат до местата си за хранене. В дългосрочен план тези прегради, заедно с други антропогенни дейности като прекомерния улов и замърсяването на местообитанията, заплашват да доведат до изчезването на видовете.
Днес всичките 27 есетрови вида са записани в Червената книга на Международния съюз за защита на природата. А 16 от тях са критично застрашени.
