Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Преговорите между САЩ и Китай за изглаждането на търговските им спорове вървят към успешен край и в най-скоро време ще има подписана спогодба.
Поднебесната империя продължава да прилага мерки за увеличаване на междубанковата ликвидност с цел да се облекчи кредитирането на крайните клиенти. Това е една от мерките за пренастройване на икономиката от експортна към разчитаща на вътрешното потребление.
Оповестени бяха по-добри от очакваните финансови резултати за компаниите, търгувани на щатските фондови борси. Междувременно стана ясно, че нещата около Боинг не са чак толкова лоши, каквито бяха информациите доскоро. По-големи от очакваните печалби обявиха и повечето компании от Европа. Азиатските им събратя не се представиха така добре, както се очакваше. Автомобилната индустрия, както и банковия сектор на Япония, също не се представят в добра светлина. И южнокорейските електронни гиганти срещат трудности.
Ето защо щатският Down Jones Industrial Average нарасна с 1% за последната една седмица, немският DAX с 2.6 на сто. Двата индекса отчетоха седеммесечни върхове. На другият полюс японският NIKKEI отчете макар и минимален спад от минус 0.4%, а китайският Shanghai Comp. потъна с цели минус 2 на сто. По-добрите данни за САЩ доведоха до поскъпване на долара спрямо еврото. Оптимизмът за предстоящото светло бъдеще свали и цената на златото, смятано за една от алтернативите за инвестиции в трудни времена до най-ниската за годината стойност. Цената на нефта обаче достигна полугодишен връх след като стана ясно, че САЩ са непреклонни спрямо санкциите спрямо Иран за износ на нефт.
Оптимистичната вълна достигна и до държавните ценни книжа, независимо от присъдения им рейтинг. Поскъпнаха както тези с първокласна и най-висока оценка така и тези с по-нисък инвестиционен рейтинг. С по 70 цента поскъпнаха американските и немските 10-годишни държавни облигационни емисии. Със 60 цента увеличиха стойността си румънските 10 – годишни книжа, а теза на Русия, Полша и Унгария – с по 25 цента.
Българските евро-облигационни емисии с падеж през 2035 г., 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха съответно с по 40, 15 и 10 цента. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, продължи да се снижава. Тази на най-дългосрочните български книжа вече е трайно под 2-та процента и е 1.97%, а на другите е съответно 0.93% и 0.74% на годишна база. Цените на по-краткосрочните ни емисии, търгувани на международните финансови пазари, останаха без изменение и носената от тях доходност се запази на нивата от преди седмица. Емисията с падеж 2024 г. носи 0.18%, тази с падеж 2023 г. – 0.05%, а облигациите с падеж 2022 г. са с отрицателна доходност от минус 0.1 на сто.
Трябва да се каже, че книжата ни поскъпват на фона на увеличаващи се рискови кредитни премии, чието влияние е точно обратното, т.е. цената би трябвало да се понижи. Тя обаче расте, не защото инвеститорите не разбират, а защото българските дългови книжа стават все по дефицитни. Вече втора година Министерството на финансите не е пуснало в обръщение нито една нова емисия от държавни книжа – нито на вътрешния, нито на външния пазар. В същото време настъпват падежи на държавните ценни книжа. Брутният вътрешен продукт на страната ни също расте. Това са основните фактори, поради които държавният ни дълг като дял от БВП се е стопил драстично от 25% през декември 2017 г. до 19.5% в момента.
