Свищов е разположен на брега на река Дунав – в най-южната точка на реката, с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Това е направило града важно място още от древността.
Поради специфичното географско разположение на града тук през 48 г. сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от император Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основано с Decretum Terris на император Веспасиан от 69 година.
За да се "извадят" тайните пред очите на свищовлиите и гостите на града, Община Свищов започва археологическото проучване на крепостта в местността Калето от 15 май. Основната му цел е развитието на културния туризъм в региона, съобщи проф.Николай Овчаров, ръководител на разкопките. Археологическото проучване се финансира с 30 хиляди лева от Община Свищов.
Свищовската крепост е една от малкото в страната, която оказала съпротива на нахлуващите у нас османски турци. Пред заплахата тя да бъде опожарена и разрушена войниците са я бранили до последно и са останали верни на клетвата към цар Иван Шишман. За кратко крепостта е била резиденция и на влашкия владетел Влад Цепеш – Дракула, разказа проф.Овчаров.
В годините назад крепостта е проучвана сравнително слабо. Единствените разкопки са правени през 1961 година.
На хълм почти в центъра на Свищов е кацнала крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север. След варварските нашествия от средата на 3 в., на хълма Калето (араб. KALE- крепост, укрепление) в северната част на днешния град Свищов е изградена крепост. На около 150 м югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след 4 век. В крепостта са намерени дребни находки от различни епохи, което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма.
На базата на исторически извори и археологически материал от проведените там разкопки, крепостта е датирана в 13-14 век. Според османски хроники в 1641 година тя е завземана от влашкия войвода Влад Цепеш.
Най-ранно сведение за свищовската средновековна крепост и града, намираме в "Хрониката на Нешри", която отразява турското завоюване на българските земи в края на 14 век. В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е причислен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се разказва как Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската крепост и поискал войводата на Свищов да я предаде доброволно, но той отказал и се приготвил за бой, оказал упорита съпротива и се покорил едва когато му привършили припасите.
След завладяването на крепостта, в нея е настанен постоянен турски гарнизон. Калето е отбелязано и върху картата на Фра Мауро от 1459 г. под името Sisco. През 14-15 век тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от 17 в. Хаджи Калфа и Евлия Челеби.
В 1791 г. градът се споменава в репортажи на чуждестранни журналисти по повод Австро-турската война от 1787-1791 г. и подписването на Свищовския мир между воюващите страни. За последен път сред историческите извори крепостта се споменава във връзка с Руско-турската война от 1806-1812 г., когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1 септември 1810 г. и ген. Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този погром турците я изоставят, но крепостта съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс. Камъните й се използват за построяване на турската казарма "Ени къшла" през 1850 година.
