Генералният директор на Банката за международни разплащания – Агустин Карстенс, представи обстоен анализ на ролята на централното банкиране и на иновациите като партньори в осъществяването на финансово включване. Това се случи на 25 април, по време на 17-а годишна серия от лекции (C.D.Deshmukh Memorial Lectures) в памет на първия управител на Резервната банка на Индия от индийска националност – сър Чинтаман Двараканатх Дешмукх.
Бел. ред. – Финансовото включване е факт когато индивиди и бизнесмени имат достъп до полезни и достъпни финансови продукти и услуги, които удовлетворяват нуждите им и се предлагат по отговорен и гарантиращ стабилност начин.
Основната теза на Карстенс е, че централните банки и финансовите органи могат да подкрепят и да пропагандират финансовото включване, на първо място и най-вече като преследват основните си цели.
Поддържайки ценовата стабилност, те гарантират, че парите съхраняват стойността си.
Стараейки се да постигнат финансова устойчивост, предпазват финансовите институции от фалити и "охраняват" спестяванията на населението.
Най-важната роля на централните банки обаче е да вдъхват доверие във финансовата система и в нейните институции и по този начин да привличат обикновените хора към традиционните финансови услуги и да им съдействат да се възползват от възможностите им. По този начин централната банка помага за катализирането на по-дружелюбна и чувствителна икономика.
С други думи, необходимото условие за финансово включване е централните банки да изпълняват основните си задължения, но то не е достатъчно. Другите елементи също са важни. Новите технологии могат да изиграят ключова роля в разрушаването на бариерите както за гражданите, така и за финансовите институции. А за да засилят този процес, централните банки и финансовите власти трябва да осигурят правилната инфраструктура – системи за разплащания и сетълмент и правила и указания, позволяващи да се използват всички облаги от технологиите и същевременно потребителите да бъдат защитени.
Финансовото включване е изключително важно, защото дава достъп до финансовите услуги – плащания, кредити, застраховки и спестявания, които са ключът към участието в модерната икономика.
1. Основните бариери пред финансовото включване
От гледна точка на достъп до финансови услуги, почти една трета от пълнолетното население в света няма нито разплащателна, нито депозитна банкова сметка. В някои държави в Африка, в Азия и в Северна и Южна Америка само един от всеки двама възрастни има сметка, като жените, бедните, безработните и по-ниско образованите са в дъното на класацията.
И при задоволителни нива на финансов достъп обаче включването може да остане ниско. Например, според проучването на Global Findex за 2017-а, по-малко от половината възрастни с банкова сметка са имали спестявания във финансова институция през предишната година. И дори в държавите с най-високи доходи, където 94% от населението имат сметки, над 10% предпочитат да вземат пари назаем от роднини и приятели.
Първата бариера пред финансовото включване е липсата на доверие във финансовата система и по-специално в институциите от този сектор. Това вероятно се дължи на множеството банкови фалити в исторически план и на свързаните с тях загуби на трудно спечелените пари. Липсата на доверие може да е причинена и от недостатъчната финансова грамотност, защото от хората не би могло да се очаква да вярват в нещо, което не разбират.
Втората бариера са високите разходи. Финансовите услуги се оказват прекалено скъпи за някои потребители – или защото те са прекалено бедни, за да платят дори разумни цени; или поради високите оценки на предлаганите услуги, продиктувани от нежеланието на институциите да обслужват онези сегменти от обществото, от които няма да спечелят. Например, малки общности с ниски доходи са неизгодни за банките, които ще трябва да плащат прекалено скъпо за да поддържат напълно оборудван с персонал клон.
Третата бариера е липсата на документация. Банкова сметка не може да се разкрие без някои основни документи като акт за раждане или лична карта. А липсата на кредитна история и досие може да блокира достъпа до заеми или застраховки.
За преодоляването на тези бариери на помощ идват държавната политика и иновациите.
2. Ролята на централните банки и на финансовите власти за повишаване на доверието във финансовата система.
Хората не биха започнали да използват формални финансови услуги, ако не вярват във валутата или във финансовите институции – банки, кредитни съюзи и кооперативи. Централните банки могат да помогнат за изграждането на доверие и в двете насоки. Като поддържат ценовата стабилност, те формират доверие към валутата, а чрез здравата рамка от справедливи надзорни процедури – към институциите. Като се има предвид, че доверието се гради трудно и се губи лесно, централните банки трябва да изпълняват стриктно своя мандат.
Ценовата стабилност е изключително важна поради няколко причини.
От една страна, ако не съществува на практика, това може да подкопае доверието на населението в хартиените пари дори преди инфлацията да се е ускорила до двуцифрени равнища. Т. нар. инфлационен данък най-тежко притиска бедните, чиито спестявания се топят диспропорционално бързо от ръста на цените. Докато богатите и по-грамотните имат по-добър достъп до финансовите инструменти, които да ги защитят до известна степен от инфлацията, бедните обикновено държат по-големи количества пари в брой или в обикновени разплащателни сметки, които не носят лихви. Също, за разлика от богатите, бедните са и по-силно зависими от определените от държавата доходи, като минимална заплата или пенсии, които не са напълно инфлационно индексирани.
На второ място, ценовата нестабилност може да подкопае пазарите на депозити и на кредити. Когато инфлацията се развихри хората избягват да спестяват при фиксирани лихви, защото ценовият ръст ще изяде част от вложенията им. Длъжниците пък странят от заемите с променливи лихвени проценти, защото висока инфлация означава и големи колебания и по-високи реални лихвени проценти, което внася несигурност в погасителния план. А след като кредитори и длъжници не могат да се разберат за условията, съответните пазари се разпадат и вредят на финансовото включване. Тези поражения бързо могат да се разпространят и към другите финансови услуги, например към застраховането.
Финансовата стабилност е другият стълб на финансовото включване. Стабилността на институциите е толкова важна колкото и на цялата финансова система. И ако, примерно, фалира някоя кооперативна банка, нейните клиенти ще загубят вяра и в системата като цяло. Подобни фалити могат да тръгнат не само от лоши банкови практики, но също от неадекватно застраховане на депозитите или от слабо регулиране и надзор.
Финансовите кризи покачват и кредитните разходи, и водят до кредитен спазъм и до рецесия. Историята показва, че банките са ограничили рязко кредитирането по време на последната световна финансова криза през 2007-2009-а. Просто защото заемите за едни клиенти са станали непосилни, а други просто са били "декласирани" като неблагонадеждни. В резултат, индивиди и фирми са били принудени да погледнат отвъд формалната финансова система. По този начин финансовата криза издига нови бариери пред финансовото включване.
Важно е да се отбележи, че между цените и финансовата стабилност от една страна и финансовото включване – от друга, съществува двустранна връзка. Финансовото включване може да помогне на централните банки и на финансовите власти да постигат целите си. Това става чрез осигуряването на по-широка регионална и демографска база от лица, които спестяват и други – които теглят заеми. Така финансовите институции ще могат да разнообразяват финансовите си ресурси и кредитните си възможности, което пък ще ги направи по-сигурни.
