Габриел Цукман започва първата си истинска работа в понеделника след фалита на "Лиймън брадърс" (бел. ред. – 15 септември 2008-а). Току що завършил Института по икономика в Париж, където се обучавал под ръководството на професор Тома Пикети, Цукман започнал стаж във френската брокерска фирма Exane. Той бил включен в екипа, подготвящ коментари за клиентите и получил абсурдната, според него, задача да обясни погромът над световното стопанство в момент, когато никой не знаел какво се случва. Цукман дори размишлявал дали да не запише докторат, защото вече бил скептично настроен към традиционната икономика и към купчината сложни теории, абсолютно несъстоятелни извън академичните среди.
Един ден обаче, когато кризата набрала сила, той неочаквано попаднал на данни, показващи, че милиарди долари се движат навън-навътре от мощните стопанства към по-дребните като Бермудите и Каймановите острови, Хонконг и Сингапур. И тъй като дотогава не бил виждал проучвания за тези потоци, решил, че ако посвети достатъчно време, ще успее да разбере какво се крие зад тях и по този начин да направи икономиката малко по-полезна.
Десет години по-късно, 32-годишният Цукман е доцент в Калифорнийския университет в Бъркли и най-изтъкнатия в света експерт по темата къде богатите крият парите си. Неговата докторска теза, консултирана от Пикети, разкрива укриване на данъци за трилиони долари от заможните в глобален план. За своя най-сериозен труд той работи в екип с колегата си французин Еманюел Саец и с Пикети като сътрудник. Тяхната студия от 2016-а "Неравенството в благосъстоянието в САЩ от 1913-а" преработва натрупваните цяло столетие данни, за да отговори на една от най-тъмните мистерии на съвременния капитализъм: колко е състоянието на заможните в най-богатата държава в света? Отговорът е – много повече от първоначалните представи.
Последните оценки на Цукман и Саец сочат, че най-имотният 0.1% от щатските данъкоплатци – около 170 хил. фамилии в държавата с население от 330 млн. души, контролира 20% от американското богатство – най-високият дял от 1929-а насам. Върховият 1% пък държи 39% от натрупаното състояние в САЩ, докато 90% от хората притежават само 26 процента. Общото чисто състояние на бедните 50% на американското общество е с отрицателна стойност. Концентрацията на богатството пада устремно по време на Великата депресия и през Втората световна война, запазва се ниска през 60-е и 70-е години на миналия век и започва да нараства бързо след 80-е години, като състоянието на средната класа се движи в противоположната посока. Цукман открива също, че мултинационалните корпорации прехвърлят 40% от спечеленото зад граница (около 600 млрд. щ. долара годишно) извън държавите, в които са реализирани печалбите, в юрисдикции с по-ниски данъци.
За разлика от общата маса на икономистите, Цукман и Саец дават смели и агресивни препоръки на политиците. Преди сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън да започне президентската си кампания за 2020-а с предложението за въвеждане на данък богатство, тя се консултирала с двамата икономисти, които пресметнали, че нейният налог ще вкара в бюджета 2.8 трлн. щ. долара през идното десетилетие. Уорън се посъветвала отново с тях преди да лансира корпоративен данък върху печалбите над 100 млн. щ. долара, от който, според "дуета" биха могли да дойдат над 1 трлн. долара за период от десет години. Бърни Сандърс се консултирал с Цукман и Саец за плановете си за данък имущество от 77% за милиардерите, а членът на Конгреса от Ню Йорк – Александрия Окасио-Кортес, получила подкрепата им за данъчна ставка от 70% върху доходи над 10 млн. долара.
В докторската си дисертация Цукман представя доказателства, че богаташите по света са скътали най-малко 7.6 трлн. щ. долара в офшорни сметки, което представлява 8% от глобалното финансово богатство на домакинствата. Осемдесет процента от тези активи са укрити от правителствата, което прави загубени данъчни приходи от около 200 млрд. щ. доалра годишно. Той помага и на консултанта си – професор Пикети, да сравни натрупаните в рамките на повече от 300 години данни за състоянието и за доходите от Франция, Германия, Великобритания и САЩ. Резултатът е съавторство на публикацията за крайните резултати, станала основна част на бестселъра на Пикети за 2014-а – "Капиталът през ХХІ-и век". През следващата година докторатът на Цукман също е публикуван като книга – "Укритото богатство на народите".
Цукман пристига в САЩ през 2013-а – същата година, в която тогавашният президент Барак Обама обявява неравенството за "безспорно предизвикателство на нашето време". Икономистът е привлечен за преподавател в Бъркли от Саец и двамата се заемат да разрешат загадката на укритото американско богатство.
Работата им съвсем не е лека. Данъчните власти по правило изискват от данъкоплатците да декларират доходите, а не цялото си състояние. А по-голямата част от него е в различни форми – жилища, произведения на изкуството, пенсионни сметки, акции, по които не се плащат дивиденти, с други думи – все неща, които не генерират постъпления преди да бъдат продадени. Което означава, че едър земевладелец с портфейл от имоти за милиарди долари и други милиарди, скътани зад граница, може да декларира незначителен годишен доход.
Цукман и Саец започват с главната данъчна агенция на Съединените щати, при това под стриктен контрол и осигурен достъп до данните единствено за Саец като американски гражданин. Двамата икономисти откриват, че когато Роналд Рейгън печели надпреварата за Белия дом, най-заможните 0.1% от американците държат 7% от националното богатство. До 2014-а, след няколко десетилетия на процъфтяващи пазари и стагниращи заплати, въпросният 0.1% утроява дела си от пая до 22% – съвсем малко над авоарите на 85% от населението. Данните показват размера на проблема и отсъствието на решение: след края на финансовата криза, когато средната класа е обременена от дългове и от загуба на работни места, богаташите бързо се завръщат на трапезата. Онези, които буквално изчезват от финансовите пазари след фалита на "Лиймън брадърс", се появяват отново, удвоили и утроили портфейлите на най-успешните инвеститори.
Цукман отдава възхода на крайно десните на неравенството, което проправя пътя на демагозите. Според него огромният ръст на неравенството в Америка е резултат на факта, че тя е и държавата, където политическите промени са най-екстремни. Когато Рейгън оряза максималната данъчна ставка от 70 на 28 процента в рамките на осемгодишното си управление, а впоследствие Бил Клинтън и Джордж Буш намалиха данъците на инвеститорите, те направиха промените по съвет на икономистите. Защото тогава преобладаващото мнение е, че по-ниските данъци на богатите ще стимулират повече инвестиции и оттам – по-висок растеж.
Реалността обаче е съвсем различна. За Цукман действителният ефект от по-ниските данъци за богатите не е да стимулира икономиката, а да обогати заможните и да стимулира алчността. Неговият анализ показва, че когато милиардерите получат данъчни отстъпки, те не инвестират спестените разходи обратно в бизнеса, а харчат повече пари за наемането на лобисти, за дарения за политически кампании и за поглъщания, които да елиминират конкурентите. Цукман смята, че отговорът на неравенството трябва да е агресивен, защото имуществото се "бетонира". Богатите могат винаги да печелят повече, да пестят повече и след това да харчат повече от когото и да било друг на пътя им.
Анкети показват, че гласоподавателите харесват предложения от госпожа Уорън данък богатство, който да обложи с 2% състояния на стойност над 50 млн. щ. долара и 3% за по-големите от 1 млрд. долара. Идеята да се начисляват налози върху имуществото, а не върху дохода обаче плаши някои политици и доста милиардери. Бившият главен изпълнителен директор на "Старбъкс корп" и потенциален независим кандидат за президент на САЩ – Хауърд Шулц, определя предложението на Уорън като "смешно" и добавя, че "тези неща не трябва да се атакуват чрез наказания".
Личното състояние на поп-звездата Бионсе се оценява на 500 млн. щ. долара
През март Цукман и Саец пуснаха специален сайт – wealthtaxsimulator.org, в който събират предложения за усъвършенстване и за по-справедливо данъчно облагане. Една от идеите е на Адам Боника – професор по политически науки в Станфорд. Тя е за 100% данък върху състояния над 500 млн. щ. долара. Той се обосновава с нареченото от него "правило на Бионсе", което обяснява по следния начин: "Мислете за най-талантливия и най-усърдно работещия човек, когото познавате и за това, колко пари има и колко заслужава". Личното състояние на "кралицата" се оценява на 500 млн. щ. долара. "Нека Хауърд Шулц да обясни защо трябва да струва повече от Бионсе".
