Държавната агенция "Национална сигурност" изглежда върви по стъпките на голямата си посестрима от САЩ – Агенцията за национална сигурност (АНС), прочула се преди няколко години със скандалната си програма за масово следене. Съществуването й бе осветено през 2013-а след разкритията на бившия сътрудник на спецслужбите Едуард Сноудън. Развихри се скандал, тъй като се изясни, че благодарение на програмата АНС е получила данните от всички позвънявания в САЩ и е подслушвала телефонните разговори по целия свят. Оказа се също, че програмата е прихващала комуникациите на милиони американци – под наблюдение и подслушвани са били такива учреждения като ООН, МВФ, Световната банка, прихванати са били разговори в около 40 държави, включително Германия, Япония и Франция.
Съмнението, че и ДАНС може би ще получи достъп до комуникациите на милиони българи, се подхранва от едно любопитно съобщение с покана към интересуващи се лица за индикативно ценово предложение. То е обявено според изискванията за спазване на класифицираната информация в края на април в сайта на агенцията, като в него не се посочват никакви ценови параметри. Става въпрос за доставка, инсталиране и конфигуриране на Система за наблюдение и реакция на киберинциденти. Предвижда се също и обучение на агенти за администриране и работа със системата.
Поканата е обявена под благовидния предлог за борба с киберпрестъпността. Подозрение обаче предизвиква общото описание на желаната система. В него се казва, че основната цел при изграждането й е "постигане на цялостна видимост на Интернет периметъра на осигуряваните конституенти, получаване на информация за протичащите процеси в близко до реалното време и възможност за откриване на заплахи за сигурността в осигуряваните системи".
За постигането на тази цел се планира системата да позволява събиране, обработка и анализ на метаданни (телеметрия) и журнални записи от устройства, видими в Интернет. Освен това се посочва, че "техническото решение за осигуряване на видимост ще бъде мащабируемо, както и да работи с различни видове мрежови и инфраструктурни устройства /комутатори, маршрутизатори, защитни стени, сървъри и други".
ДАНС очаква техническо решение, чрез което системата за управление на базата данни да може да въвежда информация за от 200 до 5000 геореферирани самостоятелни обекта с данни за топология, използвани ресурси, лица за контакт, доставчици на услуги и др. Както и данните да позволяват машинна обработка и визуализация. Решението трябва да осигури и възможност за получаване на данни от външни устройства и различни видове защитни устройства от периметъра, крайните устройства, мрежовите устройства. И за капак, е необходимо системата и центърът, в който е разположена, да работят пасивно, без да оказват влияние на наблюдаваните системи и интерфейси.
Разбира се, подобни изисквания са необходими за ефективна борба с киберпрестъпността, но дали всичко замислено ще бъде използвано само срещу хакерски атаки, застрашаващи националната сигурност, един господ знае. Още повече, че центърът ще разполага с пълен набор от протоколи, необходими за декодиране на мрежовите комуникации, локалната мрежа, електронните съобщения и други, "които са съществени за работата".
Любопитен детайл е, че потребителите в системата, тоест агентите, които ще работят с нея, ще ползват различен достъп за класифицирана информация. Те ще са разделени на базата на нива за достъп в съответствие на ролята, която изпълняват, при спазване на принципа "необходимост да се знае". Тоест, никой от тях няма да разполага с пълната картина от наблюдението, а само с определени части от него.
Крайният срок за подаване на индикативните ценови предложения бе 24 април, а времето за изпълнение на системата е 33 месеца.
Къде се крие центърът за следене на АНС?
През 2016 г. сайтът Intercept публикува информация, че центърът за следене към Агенцията за национална сигурност най-вероятно се намира в сграда, която официално принадлежи на телекомуникационната кампания AT&T в Ню Йорк. Тя е 29-етажна и се намира на "Томас стрийт" 33 в долен Манхатън.
"Небостъргачът е нещо повече от обикновен център за телефонно общуване. Много е възможно това да е един от най-важните разузнавателни обекти на АНС на територията на САЩ – секретен център за мониторинг, който се използва за проследяване на телефонни обаждания, съобщения от факсове и интернет – данни", написа Intercept.
Журналистите стигнали до този извод след проучване на общодостъпни документи, архитектурни планове, документални данни от бившия сътрудник на АНС Едуард Сноудън, а също на интервюта с бивши сътрудници на AT&T. Изяснено било, че сред сътрудниците на спецслужбите центърът на "Томас стрийт" носи кодовото име Titanpointe. Според получената от Intercept информация, точно от тази сграда АНС е провеждала скандалната си програма за масово следене.
