Министърът на правосъдието Данаил Кирилов официално предложи задочното обучение по право да остане още поне за година. На 17 май бяха внесени за обсъждане промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", които се изчерпват само в едно-единствено изречение: досегашният ред за обучение в юридическите факултети да се запази и през учебната 2019/2020 година.
Министерство внесе промяната с 14-дневен срок за обсъждане поради "спешност": "С оглед наближаващата академична учебна година, започващата кандидат-студентска кампания и избягване на риска кандидат-студентите да бъдат възпрепятствани да изберат форма на обучение, която преценяват като съответстваща на техните интереси (задочната форма на обучение), е налице спешна необходимост от приемане на нормативния акт", пише в докада към проекта.
Сякаш никой в държавата преди 17 май не е знаел, че има такава наредба, че тя е атакувана в съда (виж по-долу) и че предстои кандидат-студентска кампания. И на никого не му е хрумнало, че всичките тези неща могат да бъдат съобразени още през януари, например, за да се вземат предвид при обсъждането на приема във ВУЗ-овете…
А там в момента ситуацията е меко казано "пъстра". Част от университетите вече са обявили приема си за учебната 2019/20 година и изрично са записали, че за "Право" ще приемат студенти само в редовна форма на обучение. Други са замотали надълбоко из сайтовете си информацията за това дали ще приемат задочници по тази специалност – очевидно изчаквайки да се реши дали ще я бъде ли тази форма или не и през тази учебна година. Трети пък признават, че въпреки все още непроменения срок за влизане в сила на Наредбата, вече са решили да приемат задочници, но само "платено".
Всъщност, на 25 април Министерският съвет вече гласува Решение №241 от 2019 г. и определи (по предложение на Министерството на образованието и науката) броя на студентите, които ще се обучават във висшите училища в страната през следващата учебна година. От това решение на МС е видно, че държавата категорично няма да плаща за задочно обучение по право (така наречената "държавна поръчка"). Задочниците-юристи не фигурират никъде в приложенията с бройките студенти за всеки ВУЗ, съпътстващи решението. Дали и то ще претърпи някакви промени "по спешност" – тепърва ще видим. Каквото и да се случи обаче – то най-вероятно ще е вече в хода на кампанията по записване на новите кандидат-студенти.
На хартия
Новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист беше приета през 2017 г. от служебното правителство, оглавявано от проф. Огнян Герджиков. Самият той определи премахването на задочната форма на обучение в юридическите факултети като своя "дългогодишна мечта".
С Наредбата се предвидиха множество промени в обучението на бъдещите юристи, като безспорно най-щекотлива от тях беше тази, която предвиди от учебната 2018-та да отпадне възможността "Право" да се учи задочно. Само че наредбата така и не влезе в сила. Не само заради съпротивата на факултетите, които никога не са крили, че не одобряват премахването на задочната форма на обучение в тази специалност. А и заради вече две производства в Комисията за защита от дискриминация, приключващи с един и същ резултат: КЗД приема, че зачеркването на "задочното право" е дискриминационна мярка. Едно от тези решения на КЗД вече премина и през Административен съд София-град, но се очаква в края на 2019 година по него да се произнесе окончателно Върховният административен съд.
Точно предстоящото обжалване на Наредбата пред ВАС е основният мотив, с който министър Данаил Кирилов иска "по целесъобразност" поредното отлагане на влизането в сила на наредбата: "След произнасяне на ВАС с окончателно решение, при необходимост ще бъдат предприети допълнителни изискуеми действия“, казва министърът в мотивите си.
