"Предизвикателствата пред финансовата стабилност се увеличават на фона на рисковете за икономическите перспективи", отбелязва Европейската централната банка в редовния си шестмесечен преглед на финансовата стабилност в еврозоната.
Несигурността около перспективите за глобален икономически растеж допринесе за пристъпи на висока волатилност на финансовите пазари. По-слаб от очаквания растеж и евентуална ескалация на напрежението в търговията може да предизвика по-нататъшен спад в цените на активите, предупреждават от Федералната резервна система.
Особено висок риск се наблюдава в сегментите на корпоративния сектор. Глобалният сектор на заемите с ливъридж, който нарасна значително през последните години, е податлив на по-слаби корпоративни приходи. Tози сектор би могъл да създаде рискове за финансовата стабилност, особено като се има предвид несигурността относно обезпечените задължения.
Ако възникнат негативни рискове за растежа, разходите за финансиране при уязвимите държави вероятно ще се увеличат, което може да доведе до опасения за устойчивостта на дълговите позиции. В допълнение към високото равнище на дълга и големите фискални дефицити, някои държави биха могли да се сблъскат с рискове, ако участниците на пазара преоценят риска по отношение на държавния дълг.
Очаква се рентабилността на банките да остане ниска в еврозоната. Оценките на ЕЦБ показват съвкупна възвръщаемост на капитала от около 6% през следващите две-три години. Голяма част от банките от еврозоната няма да могат да посрещнат очакваната възвръщаемост, изисквана от инвеститорите (около 8-10%). Въпреки това капиталовата адекватност на тези финансови институции остава силна, което предполага широко разпространена устойчивост на правдоподобни неблагоприятни сценарии. Независимо от тази краткосрочна устойчивост, всяка промяна в прогнозата за кредитен рейтинг може да доведе до по-високи средносрочни разходи за финансиране на банките. За да се върнат към устойчива рентабилност, „трезорите“ от еврозоната трябва да се справят с редица структурни предизвикателства като ниска ефективност на разходите, ограничена диверсификация на приходите и все още високи запаси от стари активи в някои страни.
Прегледът на финансовата стабилност в еврозоната също така отбелязва продължаващия риск в небанковия и фондовия сектор. Има признаци, че с повече средства увеличават своя ливъридж и тяхната експозиция към по-високодоходни активи със съизмеримо по-висок кредитен риск. Възобновеното внезапно преизчисляване на финансовите активи може да предизвика големи изходящи потоци и евентуално да доведе до принудителни продажби на активи от инвестиционни фондове, като по този начин увеличава стреса в по-малко ликвидните пазари.
