Зоната на единната европейска валута ще приеме три нови страни в следващите години – България, Хърватия и Румъния. Правителството и централната банка в Загреб преди дни официално пожелаха страната да установи режим на тясно сътрудничество с Европейската централна банка. Това е стъпка към присъединяването към предварителния валутно-обменен механизъм ERM II, по известен като "чакалнята на еврозоната". Очакванията са процесът по интеграцията на Хърватия в еврозоната да продължи минимум четири години, тъй като само стандартният срок за престой в "чакалнята" е 24 месеца.
В Букурещ също кроят планове. Румънското правителство вече изпрати до Брюксел план-графика си за въвеждането единната европейска валута. Позицията на централната банка на Румъния рязко се промени, след като в продължение на години банковият регулатор представяше становища, че преждевременното приемане на еврото би генерирало сериозни сътресения и влошаване на стандарта на живот.
България още миналото лято изяви желание да установи тясно сътрудничество с ЕЦБ и едновременно с това да бъде приета в ERM II. Сега виждаме, че и Хърватия е възприела този подход на едновременно присъединяване. Ще припомним, че процесът започва с прегледа на активите и стрес-тестовете в подбрани от ЕЦБ банки. В българския случай става дума за шест трезора – "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. Резултатите от проверката у нас се очакват в следващите два месеца.
След това БНБ и правителството ще изпратят до Европейската комисия, Еврогрупата и ЕЦБ заявка за членство във валутния механизъм. Ще бъде насрочена и дата за начало на преговорите с ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия, в рамките на които евроинституциите ще оценят изпълнението на поетите ангажименти от наша страна. Процесът продължава с фиксиране на дата за присъединяване към ERM II и се определя курсът, при който ще бъде въведено еврото. Правителството и БНБ категорично заявяват, че това ще се случи при фиксирания от валутния борд курс – 1.95 лв. за 1 евро.
Разбира се, всеки от кандидатите трябва да изпълнява и Маастрихтските критерии, които се отнасят за нивото на инфлацията, бюджетния дефицит, държавния дълг като процент от БВП, дългосрочните лихвени проценти, измерени чрез средна доходност по десетгодишни държавни облигации, както и за стабилност на курса към еврото, която се измерва след приемане в ERM II.
Очакванията са, че оценката за готовността на България за приемане в "чакалнята на еврозоната" ще бъде направена до края на тази година. В Загреб искат да получат "зелена светлина" до края на 2020-а. Румъния планира да смени валутата си през 2024 година.
