Очертава се забавяне на влизането на страната ни във валутния механизъм ЕRМ II. Структурните проблеми продължават да влияят върху формирането на процесите в икономиката на Европа и могат да я изведат на нова траектория. Това важи и за еврозоната. Сериозен размисъл поражда въпросът как да се създаде механизъм за действие при подтиснатия растеж. Това са теми, които коментира подуправителят на БНБ Калин Христов на финансов форум в София /във вторник/ на тема структурните слабости в икономиките на ЕС в резултат на паричната политика.
Ръководителят на управление "Емисионно" подчерта, че "при тези структурни проблеми в еврозоната няма как да се стремиш към нея" и даде за пример Дания и Швеция, които се въздържат да го направят т, въпреки че могат да влязат в нея веднага.
Неговата прогноза е, че еврозоната ще еволюира. Според Христов данъчната структура на Европа трябва да е следствие от растежа, от инвестиции и производство, а големият въпрос за ЕС сега е фискалната децентрализация.
Той поясни също така, че десетилетие след глобалната банкова криза все още има критични точки в еволюцията на финансовата индустрия, като това, че спестяванията не се трансформират в инвестиции – това е най-големият проблем и това са структурно слабите страни на еврозоната.
"Банковото възстановяване след кризата, последвала фалита на Lehmon Brothers продължава бавно. Икономиката се движи от потребление и износ, а не от инвестиции и това продължава до днес", каза още подуправителят на БНБ.
Неговото очакване за лихвените е нива те да остана ниски: "Ниските лихвени проценти, реални, за дълго време размиват – по отношение на оценка на кредитния риск, какво е устойчиво и какво не. При близки до нулата лихви всичко е устойчиво".
Христов добави, че политиките на Европейската централна банка за поддържане на много ниски лихви и икономически стимули чрез изкупуване на дългови книжа поддържат сегашното ниво, но това няма да реши проблемите.
