Шест години след края на първия програмен период от еврочленството на България, продължават да пристигат финансови санкции за грешки и проблеми при усвояването на средствата от европейските фондове. И напълно очаквано, отново става дума за програмата, която беше и все още е в центъра на най-много скандали – Програмата за развитие на селските райони, сочи Икономист.
На 5 юни Европейската комисия е взела две окончателни решения да не признае разходи, направени от България със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Те са обнародвани в официалния вестник на ЕК на 11 юни. Първата глоба е за над 4,779 млн. евро, а втората – над 8,519 млн., или общо 13,3 млн. евро. И в двата случая става дума за общински проекти за селски пътища и канализация. В решението на Брюксел пише, че част от декларираните разходи не отговарят на изискванията и затова не могат да бъдат покрити. Става дума за сметки, свързани с последната година на изпълнение (16.10.2014 – 31.12.2015 г.) по отношение на програмен период 2007 – 2013 г. на Разплащателна агенция Държавен фонд "Земеделие".
Начело на агенцията в този период е Румен Порожанов, който наскоро подаде оставка като министър на земеделието покрай скандалите с къщите за гости в селските райони, а впоследствие се разбра, че е издал, без да има законово право, методика за санкциониране на неизрядни европроекти, заради което глобите на фонда падат в съда.
Практиката на Европейската комисия е не да си иска обратно въпросните 13,3 млн. евро, а да намали с тази сума бюджета на сегашната Програма за развитие на селските райони. За разлика от фермерските и предприемаческите проекти по Програмата за развитие на селските райони, които обикновено се финансират на 50% с евросредства, а останалите се осигуряват от кандидата, публичните проекти на общините се финансират 100% от Брюксел.
В същото решение Еврокомисията налага и глоба на България от над 223 000 евро за кампании за популяризиране на програмата в годините от 2013 до 2018 г.
Пропуски в контрола
Според официалното писмо, с което Европейската комисия уведомява българското земеделско министерство за глобата, санкции са изчислени въз основа на одити, извършени от българската Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове". Тя беше създадена през 2015 г. заради проблемите покрай наемането на външни одиторски компании преди това, които непрекъснато спореха пред Комисията за защита на конкуренцията коя да грабне поръчката и така рискуваха законността на одитите (обичайно битките се водеха между "Делойт" и "Грант Торнтон"). На практика тези одити са един от първите на държавната компания.
Става въпрос за пропуски в контрола, извършван от фонд "Земеделие" върху поръчките на общините за изграждане на нови пътища и ВиК инфраструктура, обясниха пред "Икономист" експерти от дирекция "Развитие на селските райони" в земеделското министерство. Когато една община спечели проект, преди да избира изпълнител, тя изпраща на фонд "Земеделие" заданието на обществената си поръчка за съгласуване. Целта е още на този етап фондът да наложи финансова корекция, ако някои от планираните разходи са завишени. В по-голямата част от случаите, за които са санкциите, държавните одитори са увеличили наложените от фонда корекции.
Финалното решение на Европейската комисия идва 4 години по-късно заради помирителната процедура, която България е водила с цел да намали общата санкция. От земеделското министерство съобщиха, че сме постигнали успех, защото първоначалната глоба е била за общо 23 млн. евро и е намалена с почти 10 млн.
Още една глоба
Оказва се, че тази глоба не е последна за свършилата преди няколко години селска програма. В момента министерството води последна помирителна процедура, по която Брюксел настоява за санкция от 17 млн. евро. Става въпрос за одит, този път на Европейската комисия, отново на проекти на българските общини, реализирани през 2011 г.
"Този одит касаеше наблюдение на проектите след изпълнението им и най-вече дали те са изпълнени по критериите на обществените поръчки", обясниха източниците на "Икономист". За целите на одита комисията е наела базираната в Лондон компания Moore Stephens International.
