Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Пазарът на книжа прегря в съзвучие с метеорологичните условия. Цените на българските книжа, търгувани на международните финансови пазари, отлетяха в небесата. Изстрелването им е резултат на последните икономически данни за състоянието на българската и на световната икономика, и на новините от двете водещи централни банки, както и на очакването за спадане на геополитическото напрежение.
Производствената активност в САЩ се ускорява с повече от очакваното. В сферата на услугите нещата също изглеждат по-добре от предвижданията. Същата картинка се наблюдава и в еврозоната, където икономическият пейзаж вече доби по-светли цветове.
Тръмп номинира двама нови членове на борда на директорите на ФЕД, а те и двамата имат славата на привърженици на ниските лихви. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще оглави добре познатата Кристин Лагард – досега управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ). Двете новини взети заедно означават, че ерата на ниските лихви ще продължи незнайно още колко дълго време.
САЩ и Китай отново седнаха на масата за преговори. Иран също даде сигнал, че имат готовност за разговори.Но едва ли скоро ще станем свидетели на нещо конкретно или на разрешаване на който и да е от двата ребуса. Все пак фактът, че разговарят е повече от положителен сигнал за пазарите.
Борсовите индекси, отчитайки повече от позитивните настроения сред търговците , се повишиха. Добрите икономически данни, придружени с очаквано по-ниски лихви, т.е. по-евтино финансиране и разведряване на геополитическото напрежение, доведоха до седмичен ръст на всички борсови индекси. Американският Down Jones Industrial Average и немският DAX се повишиха с по 1.6% и 2.9%, а азиатските NIKKEI и HANG SENG с по 2 на сто.
Очакването ниските лихви да продължат да властват за неопределено дълго време води до реална възможност от "японизация" на световната икономика. Ето защо цените и на държавните ценни книжа се повишиха, а доходността им се понижи в резултат на обратно пропорционалната им зависимост. През изтеклата седмица се забеляза по-засилено търсене на по-дългосрочните 10-годишни държавни облигации за сметка на по-късите едногодишни книжа, в резултат на което разликата в доходността между едногодишните и 10-годишните са понижи като за щатските достигна инфарктно близки стойности от само 3 базисни точки.
На този фон българското Министерство на финансите се похвали с ускоряване на ръста на БВП до 4.8% в резултат на износа и вътрешното потребление. Това е повече от чудесна новина. Другата новина е, че излишъкът в хазната достига 3.2 милиарда лева. Това пък означава, че хазната едва ли ще има нужда от финансиране чрез продажба на държавни ценни книжа (ДЦК). От друга страна обаче расте и свръхликвидността на банковата ни система и тя вече е 16 милиарда лева – с 2 милиарда повече спрямо година по-рано. Ето защо търсенето на българските държавни дългови инструменти се покачва и цените на тези в обръщение на вторичния пазар растат, а доходността им се понижава.
Доходността на най-дългосрочните ни евро-облигационни емисии – с падежи 2035 г., 2028 г. и 2027 г., вече е съответно 1.55%, 0.49% и 0.33% на годишна база, което е с по 5 базисни точки по-ниско спрямо седмица по-рано. По-ниска е и възвращаемостта от по-краткосрочните ни емисии – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022-а. Те се понижиха с по-скромна стъпка от 3 базисни точки и вече са съответно 0.02%, минус 0.04% и минус 0.17% годишна доходност.
Вътрешният вторичен пазар на държавни ценни книжа отново изпадна в присъщата му летаргия, причинена от липсата на каквото и да е предлагане на книжа, които са силно дефицитни. Напълно изненадващо Министерството на финансите продаде две емисии книжа за общо 300 млн. лева преди две седмици и това раздвижи леко пазара. Едната от тях с падеж след 20 години се котира на 1.5%, а другата – с падеж след 10.5 г. при 0.35% годишна доходност. Доходността на тези с падежи след пет години е 0.10%., а на 3 годишните – минус 0.18 процента.
