След стотиците скандали около начина, по който се провеждат обществените поръчки у нас, министърът на околната среда и водите Нено Димов е решил да демонстрира прозрачност на действията си.
В края на месеца (на 30 юли) на публично заседание , където са поканени да присъстват представители на средствата за масово осведомяване, ще бъдат отворени офертите на кандидатите да разработят и да внедрят в експлоатация информационна система,обозначена като „Минерални води“.
Очевидно в еко министерството са оценили предимствата на това да влязат във века на електронизацията и предприемат мерки да осигурят възможност базата данни, свързана с едно от най-големите богатства на страната ни – минералните води, да бъде обобщена и достъпна, за да се знае кой пие и кой плаща за тяхното ползване.
Крайно време беше някой да предприеме действия за изграждане на подобен регистър,. Особено като се знае от години , че страната ни е сред най-богатите на минерални извори в света. Данни че по нашите земи минералната вода е използвана за като балнеотерапия има още от векове, от времето на Първото и Второто българско царство. Историята говори, че докато сред тогавашните западни народи балнеотерапията търпяла упадък, по нашите земи тя била доста разпространена.
На територията на България са известни около
200 находища с над 520 минерални извора,
съдържащи представители на всички познати класове минерална вода. Важна характеристика на нашите води е, че 70% от тях са слабоминерализирани, т.е. съдържанието на минерали в тях е по-малко от 1000 mg/l. Затова те могат да се пият дълго време, без да представляват риск за здравето. Преобладаващата част от минералните води в България са топли и горещи, с естествена температура между 37°C и 100°C. Въпреки че съдържат малки количества минерали, те са богати на биологично активни микроелементи, което ги прави изключително полезни за пиене – и когато човек е здрав, за да се предпази от заболявания, и когато е болен, за да подпомогне оздравителните процеси в организма.
За това подарено ни от природата богатство обаче се знае твърде малко и то от определен кръг запознати с темата специалисти. Разбира се още в зората на демокрацията се намериха сръчни хора, които бързо се ориентираха в новопоявилите се възможности и успяха да получат голяма част от концесиите за най-привлекателните минерални извори.
Но останаха и десетки такива водоизточници, които не се разработват и не се използват, тъй като информацията за тях е едва ли не апокрифна.
По всяка вероятност, това е причината да бъде обявена обществената поръчка, за която
са предвидени близо четвърт милион лева
Целта на този харч е "да се развие и укрепне управленският капацитет" и " да се създадат условия за по-добър контрол от страна на екологичното ведомство чрез инвестиции за насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии и услуги, специализирани за автоматизиране на дейности по отчет и контрол на състоянието на находищата на минерални води и свързаните с тях концесионни договори на територията на България", става ясно от документите, публикувани от Агенцията за обществени поръчки.
В срок до една година от кандидатите ще се очаква да организират и извършат изисканите от министерството дейности. Те трябва да направят цялостната информационна система, която включва анализ и проектиране, разработване , инсталация , тестване и внедряване на системата. Изисква се още да осигурят нейната гаранционна поддръжка и да осигурят обучението на персонала , който ще работи с нея.
Към
желаещите да получат тези средства
са поставени и доста изиквания.
Те трябва да имат опит в изпълнението на подобни дейности, като разработката и внедряването на уеб-базирана информационна система , портал или приложен софтуер.
Задължително кандидатите трябва да докажат, че разполагат с екип от поне петима експерти за изпълнението на описаните в Техническата спецификация дейности. Поставени са и условия, свързани с квалификацията на всеки от участниците в този екип. От тях се изисква те да бъдат с висше образование по „технически науки“, „природни науки, математика и информатика“ или „социални, стопански и правни науки“. Това е изрично записано в изискваниятаз за поръчката.
Кандидатите да работят по нея и да я изпълнят са задължени да прилагат внедрена система за управление на качеството по стандарт БДС ЕN ISO 9001 или неин еквивалент, като и внедрена система за управление на информационната сигурност по стандарт БДС ЕN ISO 27001.
За разлика от много други подобни поръчки, в тази не са включени ползваните доскоро скрити дискриминационни условия, които позволяват да бъдат елиминирани от участие в състезанието млади и нови фирми. Този път изискването към кандидатите в конкурса е да са изпълнили само една подобна поръчка, а не както досега се случваше да бъдат въведени ограничения, чрез които до финала стигаха с години несменяеми фаворити.
