Варненският административен съд отхвърли жалбата на инициативния комитет, който чрез подписка опита да предизвика провеждането на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна
Жалбата е срещу решение на Общинския съвет във Варна от януари 2018-а, с което е отхвърлено предложение за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна, със следните въпроси: 1. Да достига ли паркът «Морска градина» до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг? 2. Да бъде ли крайбрежната зона на гр. Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?
Съдът приема, че не се установяват предпоставките за произвеждане на референдум, регламентирани в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно: необходим минимален брой подписи, възлизащ на 15 185 подписа (1/20 от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на Община Варна) и поради обстоятелството, че поставените въпроси не отговарят на изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, сочи БНР.
Съдът счита, че приетите по делото протоколи, издадени от Главния директор на ГД „ГРАО“, се ползват с материална доказателствена сила, следователно при произнасянето си Общинският съвет на Варна е бил длъжен да се съобрази с тях и да ги приеме, без да прави допълнителна проверка на данните от тези документи. В конкретния случай подписката има 14 854 коректни записа. При общ брой граждани с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на Община Варна към 30.04.2013 г. от 303 706, то една двадесета от гражданите с постоянен адрес в общината е 15 185.
По законосъобразността на първия въпрос на референдума съдът отбелязва, че той може да се тълкува като изкупуване на частна собственост, с цел разширяване обхвата на Историческото ядро на Морската градина на град Варна, сезиране за изменение на ОУП на Варна или за изменение на ПУП, неясно на кои поземлени имоти или като вземане на решение, вместо кмета, по изготвяне на доклад по чл. 127, ал. 9 от ЗУТ . Така формулиран, първият въпрос на подписката не дава конкретно решаване на въпрос от местно значение, а само събиране на становища по въпрос от местно значение – за обхвата на Морската градина на гр. Варна. От него не става ясно, какво решение и на кой местен орган – Общински съвет Варна или на други органи на местното самоуправление, ще бъде заместено с решението от референдума, а неясният въпрос, освен че препятства съдебната проверка за законосъобразност по чл. 26, ал.1 от ЗПУГДВМС, осуетява и неговото изпълнение.
Вторият въпрос цели промяна на предназначението на крайбрежната зона на град Варна от „зона за обществено обслужване„ , по действащия Общ устройствен план на град Варна, одобрен със заповед от 03.09.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в „зона за отдих“, каквато е била, преди приемане на ОУП, т.е. цели се изменение на ОУП на гр. Варна в частта на крайбрежната зона / неуточнен обхват/. Този въпрос не е от компетентността на органите на местно самоуправление и не може да се решава чрез местен референдум. Общият устройствен план на гр. Варна и неговите изменения се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което е допълнителен довод за липса на компетентност по изменение на ОУП на гр. Варна от орган на местната власт или на местното самоуправление. Съдът намира за правилен извода на Общински съвет Варна, че поставените въпроси, не отговарят на изискванията на чл.26,ал.1 от ЗПУГДВМС, което е основание за отказ за произвеждане на местен референдум.
