Президентът на Украйна Володимир Зеленски предложи на руския си колега Владимир Путин да се срещнат в Минск с посредничеството на САЩ, Великобритания, Германия и Франция, съобщи ТАСС.
"Искам да се обърна към президента на Руската федерация Владимир Путин. Трябва ли да говорим? Това е необходимо. Нека да обсъдим на кого е Крим и какво става в Донбас”, каза Зеленски в понеделник във видео съобщение във Фейсбук. – "Предлагам вие, аз, президентът на Съединените щати Доналд Тръмп, министър-председателят на Великобритания Тереза Мей, канцлерът на Германия Ангела Меркел, президентът на Франция Емануел Макрон да се срещнем и поговорим".
Според Зеленски столицата на Беларус – Минск, е идеалното място за срещата. "Мисля, че Александър Лукашенко ще ни посрещне с удоволствие. Ние не искаме да променяме или пренебрегваме дипломатически формати. Предлагаме да поговорим", заключи президентът на Украйна.
Призивът му последва инициативата за провеждане на телеконференция между Русия и Украйна на 12 юли под името "Трябва да говорим". Тя бе организирана от руския телевизионен канал Русия-1 и украинския NewsOne. Тази инициатива предизвика остра реакция в Украйна. Много служители и редица политически партии поискаха забрана на подобна конференция.
На 17 юни Еманюел Макрон обеща да подпомогне опитите на новия президент на Украйна да постигне мир в източната част на страната си чрез преговори с Русия. На срещата на двамата президенти в Париж Зеленски каза, че "Европа няма да се чувства в безопасност, докато Русия се прави, че не съществува върховенство на закона". Макрон отговори, че ще продължи да работи за съживяването на преговорите в т.нар. нормандски формат, който включва Русия, Украйна, Франция и Германия. Френският президент призна, че през последните месеци в този формат не е бил постигнат особен напредък.
Зеленски обяви, че негов приоритет е "слагането на край на войната и връщането на анексираните украински територии", което не може да бъде постигнато чрез военни средства. "Единственият ключ към мира е дипломатическият и санкционният натиск, така че ви моля да го запазите".
В края на юни Украйна обяви, че ще преустанови участието си в работата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа заради връщането на Русия във формата. За да бъде санкционирана анексията на Крим през 2014 г., руската делегация в ПАСЕ бе лишена от правото на гласуване. В отговор Москва бойкотира ПАСЕ и през 2017 г. спря да изплаща годишната си вноска в Съвета на Европа. Освен това Русия поиска гаранции, че повече няма да бъде санкционирана и заплаши, че ще напусне организацията, което би било прецедент и би лишило руските граждани от достъп до Европейския съд за човешките права.
