На днешния ден през 1881г. е съставено шестото правителство на Княжество България, което обаче няма министър-председател. Работата му се ръководи пряко от княз Александър І Батенберг в условията на т.нар. "режим на пълномощията". Режимът на пълномощията в Княжество България е форма на управление, при която княз Александър І Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на Народното събрание и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет. "Режимът" продължава от юли 1881 до декември 1883 година.
Шестото правителство на България е назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г. на княз Александър І Батенберг и е под прякото ръководство на княза. Управлява до 23 юни 1882 г. в условия на т. нар. "режим на пълномощията", след което е наследено от правителството на Леонид Соболев. Това е единственото българско правителство, което управлява без министър-председател. Кабинетът, оглавен от Александър І Батенберг, е образуван от представители на Консервативната партия и руски генерали, начело на военното министерство и на Министерството на вътрешните работи.
Правителството е съставено непосредствено след като Второто Велико народно събрание приключва работата си. Князът умело използва офицерите и руското влияние, за да утвърди позициите си след преврата.
По време на едногодишното си управление правителството провежда редица конструктивни реформи. Министерството на външните работи /дела/ и изповеданията е преустроено в по модерен европейски образец, образуван е Държавен съвет (приема се проектът на либералите за изборност на част от членовете му), жандармерията преминава под властта на Военното министерство. Организирана е комисия за разрешаване на чифликчийския въпрос, одобрени са правила за строежа на частни здания, назначена е Комисия за изпълнение, допълнение и привеждане в ред на съдопроизводството. Изработени са първите учебни програми и устав на Педагогическото училище.
Правителството провежда безкомпромисна политика спрямо политическите си противници. Водачите на Либералната партия – Драган Цанков и Петко Славейков, са интернирани, направена е добавка към "Закона за печата", която предвижда да се иска разрешение на МВР(Д) за издаването на вестник. Одобрен е закон, който затруднява свикването на протестни събрание и митинги. Разпуснат е Опълченският комитет. Подготвя се нов закон за чиновниците, издадени са правила за водене на статистиката, за пощите и телеграфите, за реорганизиране на финансовото министерство и събирането на "беглика" и "арчима" (вид данъци), приет е "Закон за окръжните и околийските началници".
Разрешаването на проблеми, свързани с жп транспорт, заемат водещо място във външната политика на кабинета. Берлинският конгрес задължава България да дострои недовършената жп линия Виена-Цариград чрез отсечка на своя територия. Консерваторите обаче застават за изгодния за националните ни интереси проект на френската фирма "Шестбан" за строителството на българската жп мрежа. Руските генерали и дипломатическият агент Михаил Хитрово поддържат офертата на руската фирма "Гинсбург-Струве". Разногласията в кабинета по жп въпроса обтягат българо-руските отношения. Опитите за стабилизиране на вътрешнополитическата обстановка в страната чрез образуването на нов коалиционен кабинет с участието на умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите завършват без успех.
Противоречията между двете групировки по отношение на "Режима на пълномощията" се оказват непреодолими. За да се разреши кризата, княза за пореден път използва авторитета на Русия и на 15 април 1892 г. при посещението си в Петербург успява да убеди император Александър ІІІ да отзове дипломата Михаил Хитрово и да изпрати в България руския генерал Леонид Соболев, който да оглави новия кабинет.
