Днес можем да си спомним за проф. д-р Георги Кирилов Лозанов, д.м.н. (1926-2012 г.) – български учен, психиатър, психотерапевт, невролог, психолог и педагог, създател на сугестологията, сугестопедията и интегралната психотерапия, известен и като изследовател на Ванга.
Сугестологията е концепция за внушението, а д-р Лозанов я определя като наука за внушението и за разкриване всестранни резерви на личността. Тя изучава сугестията (внушението) и десугестията (девнушението – освобождаване от внушения), намерила е приложение предимно в педагогиката (сугестопедия, десугестопедия, резервопедия) и в психотерапията (клинична сугестия, интегрална психотерапия).
Думата сугестология произлиза от лат. suggero, suggesti, suggestum – подставям, подшушвам, внушавам и старогр. λόγος /логос/ – учение, наука. В своята монография "Сугестология" (1971 г.) Лозанов пише: "Ние смятаме, че вече е време да се оформи такава една наука, тъй като е натрупан достатъчно експериментален материал и са изкристализирали необходимите предпоставки за изграждане обща теория на внушението. Особено нараснаха основанията ни за такова разбиране след създаването на сугестопедията като направление в педагогиката и същевременно като експериментален метод на сугестологията."
Сугестологията има за обект на своето изследване човешката личност в нейното богато разнообразие и взаимовръзки със средата. Тя обръща внимание предимно на онези форми на отражение (психически реакции), които минават незабелязано, недостатъчно осъзнато или напълно неосъзнато за личността.
Лозанов завършва медицина в Медицинския университет в София (тогава Медицинска академия, дипломира се през 1952 г.) и веднага след това три години специализира психиатрия и неврология, като се насочва главно към психотерапията. Подготвя дисертация в БАН и получава специализация по физиология на мозъка. Едновременно с това следва в Софийския университет второ висше образование по педагогика и психология (дипломира се през 1963 г.). Междувременно завършва първите си експерименти по сугестопедия и в тази област защитава дисертация за доктор на науките през 1972 година.
По време на специализацията си и след това, общо пет години (1952-1957 г.) работи в най-големите психиатрични болници в страната, след това в София. Едновременно с тези дейности, извън работното си време провежда експериментална работа в БАН върху функциите на мозъка.
Във връзка с лекарската работа Лозанов достига до изводи в подкрепа на хипотезите за съществуване на значителни по обем и качество резерви на мозъка (неоползотворени функции, които не познаваме) и за възможността да се създадат учебни, лечебни, възпитателни и изобщо комуникативни методи за оползотворяването им.
Лозанов създава и ръководи 20 години (1966-1985 г.) Държавен научноизследователски институт по сугестология, който достига 100 служители щатен персонал и който успява да снабди с най-модерната за времето електрофизиологична лаборатория. Институтът придобива особена популярност, във връзка с проведените в него изследвания на Ванга. Създава и ръководи десет години (1985-1994 г.) Научен център (факултет) по сугестология и развитие на личността към Софийския университет. Създава и ръководи шест години в Австрия Научен институт за изследване на ученето. През периода 1966-1979 г. д-р Лозанов посещава различни страни по света, негови и в сътрудничество с д-р Е. Гатева трудове са издадени на няколко езика: английски, италиански, немски, шведски. Американска телевизия заснема интервю, в което той обяснява методиката на сугестопедията.
Сугестопедията е използвана в много страни по света (макар и не толкова успешно навсякъде): Канада, САЩ, Русия, Германия, Унгария, Уелс (Великобритания), Франция, Швейцария, Дания, Австрия, Швеция, Норвегия, Япония, Австралия, Нова Зеландия и други.
Във връзка с изследванията си Лозанов има проблеми с властта в България. През 1979 г. той е поставен под домашен арест за 10 години (до промените през 1989 г.). През този период са прекратени лекциите му в университета и по телевизията, забранено му е да пътува, да води кореспонденция, да публикува, да говори по телефона с чужбина и т.н. Разрешено му е само да се движи между дома и института.
През 2009 г. Софийският университет издава последната книга на проф. Георги Лозанов, която завършва с думите: "С помощта на моите прекрасни и благородни приятели от целия свят, аз направих, каквото можах. Надявам се, че бъдещите поколения ще последват нашите стъпки. Това е перспектива за една нова култура."
Книгата е издадена само на английски език в годината, предхождаща Международната научна конференция по сугестопедия, проведена през 2010 г. в Сливен, която е последната с участието на проф. Лозанов.
Проф. Георги Лозанов умира на имения си ден, на 6 май 2012 г., в град Сливен.
От 2015 г. в България ежегодно се провеждат научни конференции по сугестопедия. През 2016 г., по случай 90-годишнината от рождението на проф. Лозанов, Софийският университет е домакин на международна научна конференция по сугестопедия. Темата на конференцията е: "Безкрайните човешки възможности. Надежда за нова култура на общуване".
