Президентът Румен Радев ще бъде на държавно посещение в Хърватия на 23 и 24 юли по покана на колегата си Колинда Грабар-Китарович, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Задълбочаване на двустранното партньорство в икономиката, енергетиката, туризма, науката, образованието и културата, сътрудничеството на двете държави в Европейския съюз и по теми от дневния ред на региона, както и следването на общ подход за насърчаване на инвестициите и туризма в Югоизточна Европа, се очаква да бъдат сред акцентите на срещата на президентите на България и Хърватия.
Румен Радев ще бъде посрещнат с официална церемония от Колинда Грабар-Китарович, след което двамата президенти ще проведат среща "на четири очи" и ще ръководят пленарните разговори на делегациите на двете държави. В рамките на визитата си в Хърватия държавният глава ще проведе среща на "четири очи" и с министър-председателя Андрей Пленкович.
По-късно президент Радев ще разговаря в Загреб с представители на българската общност в страната.
През втория ден от държавното си посещение президентът Румен Радев ще посети военно-въздушната база "Земуник", в град Задар.
Хърватия е парламентарна република. Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира на преки избори за срок от пет години.
Българите в Хърватия са етническо малцинство в страната. Според преброяването на населението през 2011 година са 350 души. Според самооценка на общността ни гражданите с български произход в бившата югославска република са около 8000 човека. Получават статут на национално малцинство през 2002 година.
Търговско-икономическите отношения между България и Хърватия не са много активни. През последните осем години стокообменът расте, но едва през миналата година прескочи границата от двеста милиона евро.
Тенденцията е за увеличаване на вноса (+19.8%), износа (62.8%) и стокообмена (+45.1%) спрямо 2017-а. През изминалата година фирмите от двете страни са си обменили стоки за 281.06 млн. евро, а добрата новина е, че салдото е положително за България. Сред стоките в износната ни листа са биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла или масла от битуминозни материали, Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, медикаменти, минерални или химични торове, сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн, текстилни изделия.
Вносът у нас включва захар от захарна тръстика или от цвекло, земеделски машини, пури (включително тези с отрязани краища), пурети и цигари от тютюн или от заместители на тютюна, минеларни и химически торове, отпадъци и отломки от мед, медикаменти.
Сред хърватските фирми, инвестирали в България, са: "Кончар", "Магнум груп", "Орбико", "Институт по инфраструктурни проекти" (IGN), "Геофото инженеринг", "Конструктор инженеринг", "Далековод", "Подравка".
Редица български инвестиции са намерили добри условия за бизнес в Хърватия. Българската фирма "K&K Електроникс" притежава 17 магазина, "Техномаркет" – десет магазина за продажба на електроника и техника за домакинството: в Загреб, Задар, Шибеник, Вараждин, Реика, Осиек, Карловац, Сплит, Дубровник, Копривница, Пореч, Пула и имат инвестиционни намерения за откриване на още магазини. Българска инвестиция е и изградената на полуостров Истрия кабелна ТВ мрежа от фирма "Истра комуникейшънс". Вложения имат и "Титан Промет" и "Елмарк Холдинд". В Хърватия работи представителството на производителя на аксесоари за автомобили "Балев Аерон", фирмите "Рефан", "Бургас Промет", "Победа", "Електромаркет", "Итал Фууд Индъстри" АД, "Винарска изба Телиш", "Дерони", "Българска роза" – Карлово, "Радомир Метал Индъстриз", "Витанеа", "Захарни заводи-Варна", "Арома", "Био Фреш" и други.
Туристическите отношения и опознаването на двете страни тепърва ще се развиват. През миналата година 22 332 хървати са посетили България, а 36 222 българи са пътували до Хърватия.
