Трудно е да се осигурят достатъчно количество собствени приходи за общини, за да могат те реално да осъществят политики на местно ниво, както и способност за бюджетно прогнозиране и политики по управление на дълга. Това отбеляза анализаторът от Института по пазарна икономика Явор Алексиев пред Bloomberg. Според него етапът на децентрализация в България е много нисък и е необходимо да имаме 1-2 години на фискална децентрализация преди преброяването на населението през 2022 г. за постигането на по-добри резултати.
"В стратегията за децентрализацията още от 2006 г. се споменава, че държавата трябва да сподели част от постъпленията си по данък общ доход с общините. Това е дългосрочен стратегически ангажимент, който вече 15-20 г. остава неизпълнен. Идеята му е да се открие връзка между социалните и икономически процеси на една територия – в случая община, и фискалното състояние на местната власт. В момента такава връзка на практика няма", подчерта Явор Алексиев. По думите му децентрализация чрез увеличаване на данъците дискредитира идеята не само в очите на потенциални избиратели в навечерието на местни избори, но дори и на тези, които се кандидатират за кметове и общински съветници.
Сдружението на общините в България излезе със становището 2 процентни пункта от събираните вече 10 да отидат към общините. "Говорим за около 700 млн. лв., които ще постъпят като собствени приходи към общините, а това ще увеличи с около една трета средствата, с които те разполагат към момента. Ако се стигне до териториално-административна реформа така, че да имаме по-функционални местни единици, т.е. по-малко общини, тогава може да се говори за споделяне на по-голям процент от данък общ доход, а и за отдаване на фискални правомощия", поясни още анализаторът.
Алексиев отбеляза, че към момента има 72 общини в страната, които не отговарят на първоначалния критерий за създаване на община с население от 6000 души като дори чисто фискално малките общини отчитат номинален спад в приходите си. "Данък общ доход е разбираем и прогнозируем. Има известно фискално пространство за намаляване на ДДС по принцип, стига това да е свързано с орязване на разходна част от бюджета, но не и за диференциация", допълни Алексиев. Според него в някои аспекти на българската икономика през последната година и половина надхвърляме очакванията, например при представянето на трудовия пазар, ръста на брутния вътрешен продукт, износа, но въпреки това оставаме зависими от широката европейска икономика.
