Машинното гласуване да отпадне само за местните избори, реши при второто четене на промените в Изборния кодекс правната комисия в Народното събрание.
След местните избори наесен в секции с над 300 избиратели ще се гласува само и единствено машинно за всички видове избори без местни избори, гласи решението на депутатите. От ГЕРБ се отказаха от премахването на машинното гласуване и за парламентарни избори.
Поправката беше подкрепена с 14 гласа „за“ от ГЕРБ, ДПС и "Воля". БСП и "Обединени патриоти" се въздържаха. Така машини ще се използват за президентски, европейски и парламентарни избори.
Идеите на ВМРО и независимия народен представител Спас Панчев, свързани с намаляване на прага за пряк избор на кметове в населени места, отпаднаха от обсъждане като предложения извън обхвата на законодателната инициатива. Патриотите настояваха и села с 200 жители да могат да си избират кмет.
Изборните промени, които бяха инициирани от ГЕРБ, подкрепени от „Обединени патриоти“ и „Воля“, предвиждаха премахване на машинното гласуване за местни и парламентарни избори и използването му при президентски и европейски избори. В дните преди вота председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Анна Александрова мотивира предложенията с констатациите в доклада на Централната избирателна комисия за сложността на местния вот и допълнителното му усложняване, ако се включат и машини. Освен това, опитът на евроизборите с машинното гласуване показал, че има проблеми.
„Ако на местните избори останат така заложени в законодателството 6 хиляди машини за гласуване, рискуваме да провалим местните избори“, констатира Александрова. Слабият интерес към машинното гласуване, но и в пъти оскъпеният глас, бяха други аргументи в посока отмяна на машинния вот наесен.
