Днес можем да си спомним за Райна Княгиня.
Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, българска учителка и акушерка, е само на 20 г., когато шие главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание през 1876 година. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски – основна фигура в организацията и ръководител въстанието в Четвърти революционен окръг.
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само две от тях – изложени днес във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище, третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
Не по-малки са заслугите й към България и след Освобождението.
В ученическите си години Райна Попгеоргиева Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като будна и интелигентна девойка, изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка – като бъдещите учителки в града.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания. Райна присъства и в репортажите на американският журналист Джанюариъс Макгахан. Той е изпратен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ след Априлското въстание (1876 г.) и по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Макгахан е ярък застъпник на българската национална кауза.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. След три години обучение по медицина, тя става акушерка – първата дипломирана в България. Написва своята "Автобиография", излязла първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Райна и Васил Дипчеви имат 5 синове, като четирима от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Те участват във всички войни и получават бойни награди, но след 9 септември 1944 г. лежат по лагери или изчезват безследно.
Вторият син Георги завършва морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.
Райна Футекова осиновява и едно момиченце – Гина.
През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той обаче умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с три деца, най-голямото от които е на 13 години. Тя работи предимно в кварталите "Орландовци" и "Малашевци". През годините тя поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и шестте деца, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард "Христо Ботев", малко преди Централна гара.
Родната къща на Райна Княгиня в град Панагюрище е превърната в музей и е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в Панагюрище.
Връх на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови на Антарктика е наименуван на Райна Княгиня.
Райна Футекова доживява 61-годишна възраст и умира в София на 29 юли 1917 година.
Добра новина е, че Община София ще ремонтира къщата на Райна Княгиня в кв. "Банишора", като ще я превърне в музей, посветен на дейността ѝ като основател на Майчин дом и акушерното дело в София. Дарители са внесли 400 000 лева, които идват точно навреме и ще се използват за ремонта на къщата.
