На днешния ден през 681 г. на шестнайстото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава Българската държава като такава.
През 632 г. със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите, Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунав и се заселва в областта Онгъл. С пристигането на славяните през 6 век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност по днешните ни земи. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат (668-685 г.) предприема поход срещу българите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. в Константинопол, чрез който Аспарухова България е призната от Византия. С този документ Византия отстъпва на България областта Долна Мизия до река Искър, но без град Одесос и околното крайбрежие. Това всъщност било формално, тъй като византийска власт над тези земи фактически липсвала поради непрекъснатите варварски нахлувания и перманентните вълни от славянски заселници. България същевременно се съгласява да преустанови набезите отвъд Стара планина. Уредени са и търговските отношения между двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 г., когато Погонат умира от дизентерия.
През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата.
Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение. Решенията им са абсолютни. В Източната православна църква се признават 7 вселенски събора. В посланието си до цар Борис I патриарх Фотий казва, че сведенията за вселенските събори са "чистото учение на православието".
Шестият вселенски събор в Константинопол или третият константинополски събор (680-681 г.) бил закрит веднага след решаването на догматическите въпроси. Поради липсата на постановления относно църковната дисциплина, издадени от Петия и Шестия вселенски събори се появява нуждата от свикването на нов, т.нар. Пето-шести събор или Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял) през 691 г., свикан по инициатива на император Константин IV Погонат (668-685 г.) и насочен срещу монотелитството – разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие – божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638 г.) и Пир (638-642 г.) и другите им привърженици. В събора участва и папа Агатон (678-681 г.), канонизиран от църквата.
36-то правило потвърждава равенството между цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник.
64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение.
53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини.
Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI вселенски събор) и се чества на 6-та неделя след Петдесетница. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте вселенски събора.
