В Дания, където банките се борят да преодолеят бремето на отрицателните лихви по-дълго от която и да било друга държава, съществува едно ъгълче от бизнеса, което носи много пари. Ниските лихвени проценти примамват рекорден брой клиенти да търсят по-евтини ипотеки, генерирайки апетитни комисионни за потърпевшия сектор.
"Данске банк", която управлява второто по големина поделение за финансиране на ипотеки в родината си, пресмята, че кредитополучателите могат да заменят ипотечни заеми с фиксирана лихва за над 70 млрд. щ. долара през тази година, за да се възползват от по-ниските кредитни разходи. Това е еквивалентно на повече от една пета от БВП на Дания.
Председателят на датската централна банка – Ларс Роде, посочва, че екстремната лихвена обстановка предизвиква "огромна в исторически аспект вълна" от домакинства, получаващи нови ипотеки. Главният икономист на ипотечното поделение на "Данске банк" – Кристиан Хайнинг, отбелязва, че длъжниците все по-бързо вземат решение да работят с банките си. А след като кредиторите вече полагат правните устои за емитирането на ипотечни облигации с 30-годишен срок до падежа с отрицателни купони, все повече кандидати за жилищни заеми ще се включат в партито.
В необичайния ипотечен пазар на Дания кредиторите работят по-скоро като брокери. Те емитират облигации от името на жилищните собственици и прехвърлят погасителните вноски към инвеститорите. В замяна събират комисионни за емитираните книжа, за предплащането и за управлението на заемите. През август страната влезе в новините със съобщението, че един от най-големите й кредитори – Jyske Bank, ще финансира десетгодишни ипотеки с облигации с отрицателен купон. В действителност Jyske няма да плаща на длъжниците – по-скоро купувачите на книжата ще получават по-малко отколкото са инвестирали.
Давид Хелеман – главен финансов директор на най-голямата датска ипотечна банка – Nykredit Realkredit, уверява, че институцията е до голяма степен изолирана от натиска на отрицателните лихви благодарение на сравнително мощното си ипотечно управление. През юли кредиторът е ревизирал нагоре прогнозата си за годишните финансови резултати, отчасти заради предоговарянето на ипотечните договори. Защото, съобразно бизнес модела на банката, 95% от отпуснатите заеми са ипотечни. От друга страна, инвеститорите не дават вид да са възмутени от отрицателните ипотечни лихвени проценти, защото всички останали лихви са минусови и те дори имат дребни печалби от покупките на покрити облигации.
Междувременно, банките в Дания увеличават постепенно комисионните, които начисляват на домакинствата и на бизнеса за финансирането и управлението на ипотечните договори. В момента тези такси са с около 50% по-високи като дял от общия размер на отпуснатите кредити отколкото са били преди десетилетие, сочат официалните статистически данни. Именно този по-висок доход от комисионни е една от причините господин Роде да не се тревожи за способността на банките да се справят с отрицателните лихви. Между 2012-а, когато базовият лихвен процент по депозитите в Дания пада за първи път под нулата, и 2018-а, общият размер на печалбата на местните кредитори е бил 32 млрд. щ. долара. А разходите, произтекли от негативните лихвени проценти, са били под 590 млн. щ. долара. Все пак, Роде предупреждава, че банките не могат да очакват високата възвръщаемост на инвестициите си от 2016-а и 2017-а когато печалбите им достигнаха най-високите в историята стойности.
Не би трябвало да се подценяват и щетите от минусовите лихви. Ако се изключат ипотечните операции, банковите бизнес модели са под натиск от години. И някои от тях вече прехвърлят разходите на по-богатите си депозанти. А чистият лихвен доход за сектора пада рязко. Това накара асоциацията на местните банкери – Finans Danmark, да поиска от централната банка да въведе мерки в подкрепа на бранша. Роде обаче отхвърли претенциите мотивирайки се с като цяло стабилните приходи, основно от комисионни.
