Съкратеното съдебно следствие няма да се прилага (или поне не и в досегашния му вид) за най-тежките престъпления срещу личността и това вече е сигурно – четири законопроекта, внесени в Народното събрание от различни парламентарни групи, настояват точно за това. Което гарантира, че някаква промяна в закона все пак ще бъде направена.
Въпросът обаче е каква ще е тя. И доколко изменението в правилата ще "удари" прословутата разкриваемост на този вид престъпления, с която толкова се хвали МВР. Защото отпадне ли "шекерчето" за престъпниците – че срещу самопризнанията си могат да получат по-ниски наказания, те ще спрат да си признават извършеното. Просто няма да имат никакъв интерес да правят друго, освен да отричат. Тогава тежестта да докаже вината им, при това безспорно – така, че да издържи пред съда, ще падне изцяло върху МВР. А доколко разследващите имат капацитет да поемат тази тежест, е твърде спорен въпрос.
Да припомним, че в момента всеки извършител на престъпление, каквото и да е то, може да признае вината си, да се съгласи да не се събират повторно от съда вече събраните в хода на разследваното доказателства. Като "компенсация" за спестеното на правосъдието време получава бонус в наказанието – то му се намалява с 1/3. При това задължително – съдът е длъжен да направи редукцията, без да има право на преценка.
Това правило беше въведено с промяна в закона през 2009 година. Дотогава извършителите на тежки престъпления срещу личността не се ползваха с "правото" на намаление на наказанието. Оттогава насам бяха направени няколко опита да се върне стария режим, но всичките – безуспешни.
Сега обаче по всичко изглежда, че най-накрая ще се стигне до промяна в закона.
Вариантите, които се предлагат, са два: отделни групи депутати от ВМРО, БСП и Воля предлагат промяна в Наказателно-процесуалния кодекс с едно изречение, в което да се запише, че редукция на наказанието въобще няма да се полага на убийците и тези, които са нанесли тежки телесни повреди. Това искат и близките на много от жертвите на зверските убийства, разтърсили държавата в последните години – на студентката Вероника Здравкова, на журналистката Виктория Маринова от Русе, на малката Кристин от Сотиря.
Свой проект внася и ГЕРБ, който обаче е по-различен и значително по-умерен: предлага се промяна в чл. 58а от Наказателния кодекс. Като се дава възможност при смърт, тежка телесна повреда, изнасилване и блудство съдът да преценява дали да намали, или да не намали едно наказание. При това редукцията на наказанието да може да бъде максимум с 1/5.
Тежестта за преценката кому се "полага" редукция на наказанието, се оставя в ръцете на съда. Което е най-правилното решение: видно е, че "екзотичните" идеи прокуратурата да дава някакви становища, пък съдът да ги съобразявал, не се приемат от никого.
Очевидно е и че ГЕРБ търси компромисен вариант – все пак да остане някакъв стимул за извършителите на престъпленията да признаят вината си. А това е особено важно, когато става дума за убийства, изнасилвания и блудства, където по правило много трудно се намират свидетели, рядко се оставят улики и доказването на вината става изключително трудно. Логиката е простичка: ако липсва какъвто и да било интерес за извършителите на тежки престъпления да правят самопризнания, те просто няма да ги правят. А това може да задръсти МВР със "студени досиета" за неразкрити престъпления. Или да доведе до десетократно повече държавни разходи за обезщетения след оправдателни присъди, а и сега сумите никак не са малки.
Вярно, в закона е изрично записано, че само въз основа на самопризнания никой не може да бъде осъден. Но е също така факт, че самопризнанията твърде често помагат за събирането на другите необходими доказателства (например захвърленото някъде оръжие на престъплението, скрити от извършителя вещи на жертвата, документи и др.). А ако престъпниците мълчат, полицаите ще трябва да се справят с всичко сами…
Всъщност това е основният проблем, който толкова години "пази" съкратеното производство във вида, в който то се прилага сега.
Затова и въпросът, на който в крайна сметка трябва да дадат отговор депутатите, е дали да допуснат "бонусът" за престъпниците да се запази, макар и чувствително по-ограничен. Или да заложат риска извършителите да се отърват въобще без наказания – ако разследващите не са в състояние сами да съберат достатъчно годни и убедителни за съда други доказателства, с които да "заместят" самопризнанията им.
Лошото е, че този отговор ще се търси насред предизборна кампания.
