Инициативността на местните власти у нас създава възможности за бизнес, туризъм и развитие на редица селища в цялата страна. Едно от тях е и Симитли.
Общината се подготвя да изгради нова индустриална зона, обяви кметът Апостол Апостолов при откриване на тържествата за празника на града. На 8 септември (Малка Богородица) се провежда традиционен събор, на който се изявяват самодейни състави от общината. Плановете са в индустриалната зона да се открият нови 1000 работни места. Работата по нея ще започне в най-скоро време.
Симитлѝ е град в Югозападна България, в близост до областния град Благоевград, и център на едноименната община.
Град Симитли е разположен на 14 км южно от Благоевград и на 48 км северно от град Сандански. Намира се в Симитрийската котловина в полите на планините Рила, Пирин и Влахина. Река Струма го разделя на две части – същинския град Симитли и квартал "Ораново". Тук Струма приема Градевската река. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад – от Влахина. На 25 км от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали или Коматиница. Те се извисяват над село Брестово. В близост се намира Тросковския манастир "Свети Архангел Михаил". Скалите са се образували преди около 35-40 млн. години. Намират се в непосредствена близост до македонската граница. Името им идва от известния масив Коматиница.
Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 °C, с общ дебит 720 л/минута. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.
Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня, a през XVI век като Симитлу. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.
В 1964 г. Симитли е обявено за селище от градски тип. На следната 1965 г. е присъединено Ораново, а на 29 август 1969 г. Симитли става град.
Важен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на ж.п. линията София-Благоевград-Кулата, на шосейната магистрала София-Благоевград-Солун-Атина и на стария път от Малашево-Сухострел-Разлог за Гоце Делчев.
Симитли е промишлен град на въгледобив от мина "Ораново" – симитлийския басейн. Наблизо е мина "Пирин" в Брежани, откъдето по въжена линия въглищата са се доставяли на гара Симитли. Мината е ликвидира през 2003 година, което се отразява негативно на развитието на селото, но будните жители търсят и намират нови перспективи чрез екологично земеделие и животновъдство, съхраняване и развитие на кестеновите гори, селски, еко и културен туризъм. В Симитли има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж – рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство, но дървесина се доставя и от горските стопанства в Разлог, Кресна, Катунци и други. Добиват се и редки метали. В Симитли работят малки предприятия за трикотаж, огледала, шейни и други.
В селата на общината има малко предприятие за метални изделия в село Черниче, и обувна фабрика в село Крупник. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството – говедовъдство и овцевъдство с млечно направление.
Симитли е благоустроен. Изместена е главната шосейна магистрала от гъсто заселеното дяснопобрежие на река Струма и гаровия промишлен район по лявопобрежието през квартал "Ораново".
Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина – основни европейски коридори. Минералната вода се използва активно и за оранжерийно производство. В Симитли действа най-голямата в региона оранжерийна база за производство на зеленчуци и цветя. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. Традициите на аграрното производство в общината са се формирали под влияние на природните дадености в Среднострумския район. Основните култури – тютюнът, зеленчуците, овощарството, лозята и пасищното животновъдство са най-подходящите подотрасли за общината и дават облика на селското стопанство.
Тенденциите в развитието на община Симитли е да се превърне в туристически и балнеоложки център. В това отношение, както общинските програми и проекти, така и частната инициатива, дават своите първоначални резултати. Факт е изграждането на модерни санаториуми за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични и кожни заболявания. Наред с това съществуват много добри предпоставки за развитие на еко туризъм. Запазената природа и бит на населението създават отлични условия за развитие и на селския туризъм. На територията на общината се намира ловно стопанство "Предел", което разполага със собствена леглова база и добре развити пътни артерии, развива международен ловен туризъм.
През януари в Симитли се провежда традиционен кукерски фестивал.













